Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Динко от Ямбол пострада жестоко, целият е потрошен, транспортират го с хеликоптер до София
  • Новини

Извънредно! Динко от Ямбол пострада жестоко, целият е потрошен, транспортират го с хеликоптер до София

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
dikafksknasnas.jpg

Ямболският бизнесмен Динко Вълев, придобил национална популярност като „Ловеца на мигранти”, е в тежко състояние с множество травми след жесток инцидент край Девня, научи Флагман.бг.

35-годишният Динко е пострадал, след като стрелата на кран, опитващ се да репатрира обърнат тир се е счупила и буквално паднала върху него. Той бил със счупени прешлени, таз, ръка и множество други наранявания, съобщиха негови близки.

Според непотвърдена информация Динко първоначално бил приет във варненска болница, но нито един от лекарите не се ангажирал, че може да направи серията от тежки операции и заради това преди няколко часа бил транспортиран за своя сметка с хеликоптер до София.

Утре сутринта му предстои много сериозна операция, първата от поредицата, която му предстои. Залогът е голям – дали отново Динко ще може да се изправи и живее пълноценно.

Не изпускай тези оферти:

Флагман.бг не успя да се свърже с Динко. Тези, които го познават знаят обаче, че е боец и са категорични, че ще спечели най-важната битка в живота си. Той има хиляди приятели в цялата страна, които стискат палци да се оправи възможно най-бързо.

„Динко е човек с голямо сърце – добряк и изключителен мъжкар. Не познавам друг като него. Той има ярко изразено чувство за справедливост и е готов да влезе в огъня за приятелите и семейството. Надяваме се всичко с него да е наред“, каза един от близките му, пожелал анонимност.

След като „Петел“ писа, че Динко от Ямбол е пострадал сериозно при инцидент край Варна, продължаваме да следим какво е състоянието му.

Динко Вълев, добил известност с частните си граничарски изпълнения и връзването на имигранти, е пострадал тежко при акция по изтегляне на аварирала цистерна, научи Блиц.

Инцидентът се е случил в петък в района на Девня. Динко е получил сигнал, за аварирала цистерна и се отзовал с техника на мястото. Не е ясно как точно се е случил инцидентът, но Динко Вълев пострадал.

Бил е откаран в Шокова зала на МБАЛ „Св. Анна“ във Варна. От ЦСМП – Варна обясниха за медията ни, че е имало подобен случай, но като пострадало лице е регистриран шофьорът на цистерната – румънски гражданин.

Вероятно Динко е бил откаран към болницата с личен транспорт или частна линейка.

Запознати със случая коментираха, че Вълев има фрактури и му предстои операция. Според източници на Блиц той е със счупен таз.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е! Динко е със счупен таз. Ще го оперират
Next: Ген. Мутафчийски разтърси България с тези думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.