Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Директорът на Лукойл загина след падане от 6-ия етаж
  • Новини

Извънредно! Директорът на Лукойл загина след падане от 6-ия етаж

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
lzviasuasunasn.jpg

Кадър Булфото и Рустим

Един от най-важните хора в Русия загина тази сутрин. Равил Маганов е загинал след падане от 6-ия етаж. Той е шеф на борда на директорите и лично е създал името „Лукойл“.

Причините и обстоятелствата за случилото са в процес на установяване, но първата версия на руският следствен комитет е, че в никакъв случай не може да се говори за убийство, а за самоубийство или нещастен случай.

Равил Маганов, председател на борда на директорите на „Лукойл“, е открит мъртъв на територията на Централната клинична болница на президентската администрация в Москва, предаде БГНЕС. Разследващите органи работят на място, за да установят причините за смъртта му.

Не изпускай тези оферти:

По информация той е паднал от прозореца на Централната клинична болница в западната част на Москва и е загинал на място. Това съобщиха за ТАСС правоохранителните органи.

„Инцидентът е станал около 07:00 ч. московско време в Централната клинична болница на улица „Маршал Тимошенко“. Мъжът е паднал от прозореца на шестия етаж и е починал в резултат на нараняванията си.

Причините и обстоятелствата за случилото се са в процес на установяване.

Според съобщения в медиите, Равил Маганов, председател на съвета на директорите на петролната компания „Лукойл“, е бил на лечение във въпросната болница.

67-годишният Равил Маганов е лекуван в Централната клинична болница на улица „Маршал Тимошенко“. Той беше в отделението на шестия етаж. Каква е причината за падането от високо, все още не е уточнено.

Според една от версиите става дума за самоубийство. Инженерът има званието „Почетен нефтохимик“, награден е с четири ордена, пет медала. Трикратен носител на наградата на правителството на Руската федерация в областта на науката и технологиите.

От „Лукойл“ още не са коментирали разтърсващата вест. През 80-те години той работи в Langepasneftegaz, който става част от създадения през 1991 г. Лукойл. Маганов е автор на името на компанията Лукойл.

То идва от първите букви на имената на основните нефтохимични градове в Русия – Лангепас, Урай и Когалим.

От 1993 г. той е член на борда на директорите на Лукойл, през 2020 г. го оглави.

От 2006 г. Маганов е първият изпълнителен вицепрезидент на компанията.

Официално личното му богатство в акции се оценява на 260 милиона долара, но се смята, че Маганов отдавна е милиардер.

Равил Маганов е брат на изпълнителния директор на Татнефт Наил Маганов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредни новини за изчезналата 26-г. Вероника от Казанлък, след позвъняване от чужд номер
Next: Пълен обрат за България! Тренд обяви кой бие на изборите! Пълна победа за

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.