Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Масова стрелба в руско училище! Изнасят убити деца
  • Новини

Извънредно! Масова стрелба в руско училище! Изнасят убити деца

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
arasraskraskras.jpg

Шестима души загинаха, а около 20 са ранени при стрелба в училище № 88 в Ижевск, предаде ТАСС, цитирайки пресслужбата на Министерството на вътрешните работи на Удмуртия.

„Към момента са известни шестима загинали и около 20 ранени в резултат на неговите действия. Информацията е в процес на уточняване“, заявиха от пресслужбата.

Намерено е тялото на мъжа, който е открил стрелбата. Според информация на министерството той се е самоубил.

„Тялото на мъжа, който е открил стрелбата, вече е намерено от полицията. Според съобщенията той се е самоубил“, заявиха от пресслужбата.

Не изпускай тези оферти:

Тази сутрин е имало стрелба в училище № 88 в столицата на Удмуртия. На мястото на инцидента пристигна ръководителят на републиката Александър Бречалов.

По случая работят всички специални служби и медици. Има жертви сред учениците, установено е, че е убит и охранител.

Училище №88 се намира в центъра на Ижевск, недалеч от сградата на градската администрация. Според групата на училището в социалните мрежи то е създадено през 1994 г. и в момента има 982 ученици и 80 учители.

Още политика:

Какви мерки трябва да предприеме страната ни по отношение на войната и докъде е готов да стигне Путин?

„Картината се усложнява. Вероятно следващите санкции отново ще дадат отражение, никой не може да предскаже до какви мерки може да се стигне в тази война. Засега нямаме достоверна информация какво точно се случва и какви сражения се водят“, посочи журналистът проф. Валерий Тодоров в студиото на „България сутрин“.

„Заплахата за националната сигурност е терминология, която не може да бъде извлечена от нормативната уредба на България. За някои националните интереси са да сме с Русия, за други със САЩ, за трети с ЕС.

Време е да спрем да гадаем какво ще направи Путин, а да се опитаме по всякакъв начин да концентрираме нашите усилия на национално и междусъюзническо ниво. Трябва да се вземат всички възможни мерки в две посоки – за по-бързо приключване на войната и за възстановяването след нея“, заяви бившият военен министър Николай Свинаров.

По думите на проф. Тодоров трябва да се проследят тенденциите, да се търси информация от другите служби какво се случва зад кулисите на тази война и трябва да се обърне повече внимание на армията.

Според него е време да имаме военно-политическа доктрина.

„Трябва да определим какви отбранителни системи са ни необходими, какви са реалните рискове в региона, отчитайки въоръжението и заплахите в по-близък или далечен план. Не бива да се подценяват рисковете“, допълни проф. Тодоров.

„Не може България да бъде заобикаляна поименно в ангажименти като държава членка на НАТО, когато става дума за общи инициативи. Както сме закъснели с подготовката на населението в някакъв тип военни операции, ако не във война. Така сме закъснели и с вземането на политическите решения. Необходима е подготовка на населението, но не само военнотехническа, не само санитарна, но и политическа“, изтъкна Свинаров пред Bulgaria ON AIR.

Мнението на проф. Тодоров е, че трябва да се водят преговори и да се търсят всички дипломатически канали, за да се опита да се възпре ескалацията.

„Колкото повече сили, време и жертви се ангажират в тази война, толкова по-трудно после ще се преговаря“, смята той.

Професорът каза, че до бежанска вълна от Русия може и да не се стигне, защото страната смята да затвори границите за потенциалните мигранти, но бежанският проблем в България е сериозен и той ще се разширява.

Николай Свинаров заключи, че не можем да си позволим на мигранта да даваме по-добри условия, отколкото на българския пенсионер например.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма край, нов ужас на Е-79, край Симитли! Свирепа верижна катастрофа
Next: Полицай застреля жена, защото го изтрила от фейсбука си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.