Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! МВР и Прокуратурата привикват Цънцарова заради Костадинов! Издаде го, че е
  • Новини

Извънредно! МВР и Прокуратурата привикват Цънцарова заради Костадинов! Издаде го, че е

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
sasucasncanscnas.jpg

Кадър БТВ

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов.

МВР е привикало Мария Цънцарова, за да разкрие източниците й, които разкриха, че представителите на „Възраждане“ са ваксинирани, макар че пропагандират срещу ваксинацията.

Асоциацията на европейските журналисти – България следи с безпокойство действията на властите срещу нашата колежка Мария Цънцарова заради разследването ѝ от началото на годината, което разкри, че докато “Възраждане” пропагандира срещу ваксинацията и мерките за ограничаване на пандемията, депутати от партията са били ваксинирани, съобщават от организацията.

Не изпускай тези оферти:

За втори път Мария Цънцарова е извикана на разпит от структурите на МВР с цел да бъдат разкрити източниците ѝ на информация. АЕЖ научи, че по случая вече има образувано досъдебно производство, т.е. в офанзивата се е включила и прокуратурата.

Последното е особено притеснително предвид публичните признания на представител на ръководството на държавното обвинение, че внася законопроекти чрез депутати от “Възраждане”, посочват от АЕЖ.

По случая тече производство и пред Комисията за защита на личните данни, което също има за цел да установи и да преследва източниците на разследването.

АЕЖ депозира становище по това производство с искането да бъде конституирана като заинтересована страна, но не получихме отговор.

Ето защо напомняме нашата позиция, че съгласно становище на Комисията по журналистическа етика от 24 май 2015 г.:

Журналистите имат не само правото, но и задължението да защитават източниците си, когато са поверителни.

Правото на защита на източниците може да подлежи на ограничение при

спазване на изискванията за законност, пропорционалност и необходимост в

демократичното общество, след преценка на независим и безпристрастен съд.

Практиката на ЕСПЧ (делото Гуудиун срещу Обединеното кралство) категорично приема, че “защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата”, а “липсата на такава защита ще се отрази отрицателно върху готовността на източниците да подпомагат пресата в информирането на обществото по въпроси от обществен интерес.”

На следващо място съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза “лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти’ и “защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.”

АЕЖ-България призовава властите да преустановят незабавно натиска над колежката ни, а нейният работодател – да осигури адекватна и пълна по обем защита.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днec нa oбяд в cтoлa кaквa вкуcoтия ядoх нaпpaвo нe e иcтинa, cpaм нe cpaм дaжe oтидoх пpи лeлкaтa дa й ce мoля зa peцeптaтa
Next: Запазете рецептата-Всяка есен, като станат кестените си събирам по една торба-Нямате си и представа, колко болести лекуват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.