Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко
  • Новини

Извънредно! Нови разкрития за изчезналия Сашко

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
ssasashkooaoyoasoyasy.png

Макар медийният шум покрай изчезването и чудодейната поява на 12-годишния Сашко от Перник да поутихна, това съвсем не означава, че случаят е официално приключен. Още по време на издирването на детето имаше много неизяснени обстоятелства, които и до днес не са получили своя логичен отговор.

Щастливата развръзка с откриването на Сашко от Перник на 9-ия ден от изчезването му и наложилото се мнение, че 12-годишното момче е оцеляло сам-самичко в суровата планина, все още не е приета на 100% от МВР и прокуратурата.

Делото за отвличане, образувано на втория ден след изчезването на детето аутист от Перник, не само не е прекратено с откриването на Сашко, но разследващите продължават да работят по версията, че малкият е бил похитен , а не се е загубил сам.

Според източник от полицията в София, криминалисти са разпитвали преди няколко дни две жени от Радомир заради съмнения, че може да имат някаква роля в изчезването на Сашко.

Не изпускай тези оферти:

Една от жените е била засечена от камери за видеонаблюдение да върви в близост до 12-годишното дете на третия ден след изчезването на Сашко в покрайнините на радомирското село Червена могила.

Ден по-късно камери отново засичат детето в радомирското село, докато се разминава с друга жена.

„И двете лица са разпитани с детектор на лъжата и е установено, че нямат общо с изчезването на детето. Обяснението им, че не са сигнализирали в полицията, че са видели Сашко е просто – не знаели, че малкия се издирва, тъй като не гледали телевизия и не ползвали интернет.

Оказва се обаче, че докато Сашко е бил в неизвестност, той често е преминавал през района на радомирското село Червена могила. Това се е случвало след третия ден от изчезването му. Заради това още се работи по версията, че Сашко е бил отвлечен за органи и скрит в Радомирско, но заради шумния обществен отзвук похитителите му са се уплашили и са го пуснали на свобода“, разкрива източник от МВР.

За да се запази в тайна разследването за предполагаемо отвличане с цел продажба на Сашко в чужбина и използването на детето за донор на органи , от МВР са засекретили новината, че Сашко е бил засечен в Червена могила. Самите полицаи са прегледали видеокамерите в района едва след като 12-годишното дете беше открито в безпомощно състояние в дълбоко дере в землището на Червена могила от делтапланеристите Милко Михалков и Веселин Георгиев.

Със сигурност обаче малкия Сашко е прекарал сам поне няколко дни в планината. Това е установено с категоричност от лекарите от „Пирогов“. Сашко постъпи в болницата с лека хипертония, силно обезводнен и омаломощен. В стомаха му обаче са открити остатъци от шипки, треви и други дребни горски плодове, с които детето се е хранило в планината.

„След като постъпи в „Пирогов“, Сашко повръщаше в първите два дни от гъбите, които е ял – слабоотровни за щастие. Не може да бъде установено със сигурност колко дни е прекарал сам в планината – 4, 5 или 9. Важно е да се знае, че не е невъзможно дете аутист да изкара толкова време само. В Англия има регистрирани над 10 случая на изчезнали деца аутисти, които са откривани след седмия ден от изчезването си“, коментира столичен криминалист.

12-годишният Александър Цветанов беше изписан в началото на седмицата от болница, след като изкара цяла седмица под лекарско наблюдение, докато бъде стабилизиран. Бащата на Сашко – нотариусът Александър Цветанов, е вън от подозрение, че може да е съпричастен по някакъв начин с изчезването и евентуалното отвличане на детето.

Източник: Уикенд

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев принудил Слави да напусне коалицията и да падне правителството на Петков
Next: Руските пирожки на баба Людмила – от нея пазя рецептата, всички ахват от този вкус

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.