Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление
  • Новини

Извънредно: Полицията издирва Динко от Ямбол, извършил е тежко престъпление

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vsdfbfdgbfdnfghnhjmj.png

Известна и твъде противоречива личност изведнъж се покри от света.

Полицията издирва Динко Вълев от Ямбол, разбра GlasNews от свои източници. Има заповед за задържането му.

Обвинен е за ръководител на организирана престъпна група. В групата имало още двама, които са задържани. В този момент Динко се укрива.

Преди време, в свое видео преди три месеца Динко Вълев обяви, че изчезва от социалните мрежи, приключвайки с качването на клипове и снимки. Злобата и завистта на хората карали Динко да се скрие от светлините на прожекторите и да води вече тайнствен живот.

„Разбрах, че щастието обича тишината. Спирам да качвам каквито и да било снимки и видеа как се забавлявам, защото от вашата злоба и завист започвам да се изморявам. Пък и защо трябва да знаете къде ходя и как се забавлявам“, възкликна емоционално Динко в последното си видео.

Очаквайте подробности!

Източници: blitz.bg, trafficnews, standartnews

Господин Вълев е роден на 28 януари 1987 г. в Ямбол.Известен е с прякорите си „Динко от Ямбол“, „ловецът на бежанци“ и „Бозавия“ (заради фирма „Бозав“, която притежава).

17 години е активен спортист по борба. Любител е на ездата и карането на четириколесни мотоциклети (АТВ).

Динко вади хора от катастрофиралия автобус на пътя Сливен – Ямбол, 26 май 2016 г., а на 2 август 2016 г. спасява от удавяне 17-годишно момче.

От приятелката си Весела има дъщеря Виктория, родена на 11.02.2019 г. и син Динко-младши, роден на 5.01.2020 г.

На 5 септември 2022 г. претърпява счупване на прешлени, таз и ръка, както и множествено други наранявания след като 150-килограмова стрела на кран се счупва и пада върху него. Плаща на хеликоптер, за да го транспортира от Варна до УМБАЛСМ „Пирогов“ за последвали операции.

Динко е едноличен собственик на автоморга за автобуси „Бозав“ ЕООД и държи половината от фирмата „Транссис“, където негов съдружник е Гана Желева.

На 2 август 2023 г. камион от фирмата за скрап на Динко катастрофира на магистрала Тракия, затваряйки участък от магистрала „Тракия“ за 14 часа. Трима души са ранени. Проверка установява редица нередности във фирмата – неплатени глоби, липса на технически преглед, застраховка и винетка.

За последните две години фирмата на Динко е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар. Установено е, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г., за което нарушение ще бъде съставен акт и временно ще бъде преустановена дейността на превозвача, до отстраняване на тази нередност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Априлското Пълнолуние ще отприщи бента на щастието за 4 зодии
Next: Извънредна заповед, която касае всички ученици

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.