Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно положение в Пирот заради влак, тръгнал от България, страшно е, има загинал
  • Новини

Извънредно положение в Пирот заради влак, тръгнал от България, страшно е, има загинал

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
ambamsjdaskldas.png

Извънредно положение е обявено в сръбския град Пирот, предават световните агенции. Според информацията товарен влак, превозващ амоняк, е дерайлирал.

Местните власти уточняват, че 51 души са приети в болница със симптоми на натравяне от изтичане на амоняка.

Осем души са изпратени в болница в Ниш, а останалите са настанени в здравното заведение в Пирот, съобщи местният кмет Владан Васич.

Лекарите в пиротската болница по-късно информираха че един от хората, приети след инцидента, е починал.

Не изпускай тези оферти:

Той е имал тежки здравословни проблеми.

Поне една от цистерните е паднала в коритото на река Нишава. 

Местните власти успокоиха населението, че водоснабдяването в града не е засегнато от инцидента. Въпреки това в община Бела паланка наредиха на хората да не използват вода от чешмата за пиене и готвене.
Към момента няма информация за пострадали български граждани в Пирот след изтичането на амоняк от влака, който дерайлира край сръбския град.

Влакът е с български товар, но няма как да се търси отговорност от страната ни за случилото се, тъй като към момента на дерайлирането композицията е била оперирана от сръбските държавни железници. Това заяви в „Денят започва“ заместник-министърът на транспорта Красимир Папукчийски.

В небето над Пирот се появи най-страшното нещо след инцидента с цистерната

„Влаковата композиция е с български товар и е натоварена на територията на България. Всички 20 вагона са френски и немски като са наети, транспортирани от български частен оператор до границата със Сърбия, където композицията е предадена на колегите от сръбския държавен железопътен оператор. Машинистите са от страна на сръбския оператор.

Не може да се търси отговорност от България при положение, че сръбските железници са приели технически влака на границата и са поели оттам“, заяви заместник-министърът на транспорта Красимир Папукмийски.

България е предложила помощ за справяне с инцидента. В момента сръбските власти анализират дали има нужда от такава.

По информация на българските власти са се обърнали 3 вагона от композицията. При дерайлирането има спукан балон на едната от амонячните цистерни, което е довело до сериозен разлив. От другите два обърнати вагона е имало теч откъм капаците, но той бързо е овладян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева разтърси България с тези думи
Next: Маколи Кълкин се поправи и стана толкова красив, че сега е модел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.