Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Само часове след кошмара в Бургас, ново жестоко верижно меле
  • Новини

Извънредно: Само часове след кошмара в Бургас, ново жестоко верижно меле

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
tirkrakkakstoast.jpg

Верижна катастрофа между два тира и два леки автомобила затруднява движението по главен път I-7 между Елхово и Ямбол, в близост до разклона за село Каравелово. Няма пострадали.

Трафикът се осъществява в едната лента и се регулира от екип на „Пътна полиция“, потвърдиха за БТА от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Ямбол.

Инцидентът е станал към 16:40 часа. Единият тежкотоварен автомобил е навлязъл в лентата за изпреварване, опитвайки да заобиколи паднал на пътя клон. Движещият се зад него тир е предприел изпреварване и се е блъснал в предния. Това е довело до верижен сблъсък с още два леки автомобила.

Към този момент и двата тежкотоварни автомобила още не са изтеглени от пътя. От полицията призовават за шофиране с повишено внимание в участъка.

Не изпускай тези оферти:

Още новини за инциденти:

Пуснаха кадри, заснети непосредствено след жестоката катастрофа в Бургас, при която загинаха двама полицаи. Видеото е на NOVA.

Инцидентът стана рано сутринта в четвъртък при опит да бъде осуетен нелегален трафик на мигранти.

Шофьор на автобус не спира на сигнал със стоп палка от служители на реда. От Малко Търново до Бургас се правят няколко опита да бъде спрян.

Петима арестувани след смъртта на полицаите, преследвали автобус с нелегални мигранти (ОБЗОР)

„Автобусът с мигранти е пропътувал около 25 км от първия пост, на който е отказал да спре за проверка. След него е тръгнал патрул на „Гранична полиция“. Автобусът е преминал през втори пост. Към първия патрул се е присъединил втори. Органите на „Гранична полиция“, които са преследвали автобуса, са имали ограничени възможности за реакция. Те вероятно са са опитали да насочат автобуса към дестинация, към която да намали скоростта си и да се намали рискът от инцидент“, съобщи вътрешният министър в служебното правителство.

В Бургас двамата полицейски служители са направили опит да спрат автобуса след кръговото кръстовище „Трапезица“. При опит на полицейската кола да препречи пътя на шофьора на рейса, той губи контрол и помита патрулката, близката спирка и няколко будки.

След гонката между автобус с мигранти и полицията в Бургас (ГАЛЕРИЯ)

Загинаха 31-годишният Йордан Илиев, старши полицай в сектор „Охранителна полиция” колегата му Атанас Градев на 43 г., командир на отделение в сектор „Охранителна полиция“. И двамата загинали полицаи са от Първо районно управление в морския град.

След инцидента задържаха петима души, съобщиха от МВР. Един сирийски гражданин е задържан веднага след инцидента. Още двама негови сънародници са били арестувани в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай. По случая са задържани и двама български граждани. По-рано стана ясно, че сред тях е и собственикът на автобуса.

Сред сирийците има такива със статут на хуманитарни бежанци. Те са пребивавали в бежанския център в Харманли.

В памет на загиналите полицаи 26 август е обявен за ден на траур в община Бургас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна гледка по Южното Черноморие днес, летовниците плачат
Next: Ще ви се скъса сърцето, прочитайки това за командир Атанас Градев, който беше убит от каналджиите в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.