Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ИЗВЪНРЕДНО! Служебното правителство дава и Кинтекс на прокуратурата
  • Новини

ИЗВЪНРЕДНО! Служебното правителство дава и Кинтекс на прокуратурата

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
inatnetnaskxas.jpg

Документите, касаещи финансовите операции на „Кинтекс“ към офшорни зони да бъдат незабавно изпратени на Прокуратурата на Република България за предполагаемо извършено престъпление.

Това разпореди днес министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Това е второто дружество, което служебното правителство праща на прокуратурата след „Булгаргаз“.

На 11.08.2022 г. ДАНС влезе в оръжейното дружество, като по-късно бе потвърдено, че за 1 ден са били платени около 800 000 лв. към компания В Дубай.

Не изпускай тези оферти:

По инструкции на фирмата от офшорната зона, „Кинтекс“ е превеждал големи суми към български фирми и юридически лица на Балканите, които към този момент не е ясно какво отношение имат към дейността на оръжейния търговец.

Вероятно тези дестинации са избирани, за да се заобиколят щателни банкови проверки, които са задължителни, когато се касае за сделки на оръжейни фирми с офшорни контрагенти.

Чрез ползването на Финансови посредници тези процедури са били съкратени, най-вероятно, за да преминат преводите в дните между смяната на предходния и настоЯЩИЯ министър на икономиката.

На 18.04.2022 г., предходният министър на икономиката и индустрията лично съобщи за смяната в ръководството на „Кинтекс“. Досегашният изпълнителен директор на ДКК Смиляна Нитова, когато станаха публично известни паричните преводи към Дубай, неколкократно отрече за нарушения в оръжейното дружество от страна на назначеното от нея ръководство.

Последните изказвания контрастират с излъчено журналистическо разследване, поради което е необходимо да се проучат всички възможности за съпричастност в действията на „Кинтекс“ на трети лица.

Ръководството на „Кинтекс“, което е извършило плащанията на 800 000 лв. за 1 ден към офшорно дружество в Дубай, бе освободено през миналата седмица.

Единственият експерт, останал в Съвета на директорите от предходния период, е гласувал против тези действия на заседание на ръководния орган. Въпреки неговото несъгласие, в оперативен порядък са били подготвени и извършени два валутни парични превода, като най-вероятно последващи такива са спрени само благодарение на намесата на ДАНС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат за България! Тренд обяви кой бие на изборите! Пълна победа за
Next: Младо момиче падна от скалите на Мальовица и загина

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.