Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин
  • Новини

Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
svdfbfdsbfdgnbgfhnhmhj.png

Стрелба проехтя в столичния квартал „Люлин“. Жена е пострада. Това съобщава bTV, позовавайки се на свои източници.

Стрелбата в столичния квартал е станала малко преди 19 часа. Неофициално става дума за изстрел от въздушна пушка.

Според източници от полицията ранената е „одраскана по лицето“.

На място са изпратени екипи на полиция и спешна помощ.

Към този момент няма официална информация.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Още една криминална новина от днес:

Четирима от задържаните за притежание и търговия с огромни количества марихуана в Пловдив и други градове на страната влизат в затвора. Това се случва след сключено споразумение с прокуратурата, което е одобрено от Пловдивския окръжен съд.

Участниците в престъпната група Евгени Цветков(48г.), Душан Кодрич (27г.), Георги Филянов (28г.), и Петър Димитров (49г.) ще лежат в затвора по две години и половина и ще трябва да заплатят солидни глоби, предава TrafficNews.

Припомняме, че при спецакция на Криминална полиция- Пловдив съвместно с ГДБОП общо 11 души бяха заловени като участници в схемата за разпространение на марихуана в края на месец март 2023 година. Прокуратурата повдигна обвинение на 9 от тях, като петима бяха оставени в ареста, а останалите 4-ма – пуснати с по-леки мерки за неотклонение. При спецакцията на полицията бяха задържани над 12 килограма марихуана на стойност 72 хиляди лева, но в хода на делото е изяснено, че става въпрос за много повече марихуана.

Участниците в схемата си правили чести срещи в цялата страна.

Извършени са множество процесуално-следствени действия, сред които и 22 претърсвания и изземвания на адреси и автомобили, намиращи се на територията на областните дирекции в Пловдив, Враца и Пазарджик. Те са били обитавани и ползвани от обвиняемите, като са били намерени и иззети различни количества от наркотичното вещество – марихуана, както и малко количество амфетамин. Сочен за основен дилър на наркотиците е Георги Филянов.

Двама от обвиняемите отглеждали в къща с оранжерии край Враца са 59 растения марихуана. Друг държал марихуана, с общо тегло 6976 грама на стойност 41 856.00 лева. Срещу останалите подсъдими са повдигнати обвинения, че в различни комбинации по различно време и на различни места в България, са държали с цел разпространение и разпространили наркотици в големи размери с различни стойности, сред които с общо нето тегло 9 305,732 грама на обща стойност 55 834,39 лева, с общо нето тегло 20 147.96 грама на обща стойност 120 887.76 лева, с общо нето тегло 11 807.352 грама на обща стойност 70 844.11 лева, и някои от тях са разпространили на служител под прикритие високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо нето тегло 2209.26 грама на обща стойност 13 255.56 лева и с общо нето тегло 1008.472 грама на обща стойност 6050.83 лева

Според прокуратурата Георги Филянов, който е от Сопот, е отговарял за разпространението на дрогата. Пакетирането на забранените вещества се е извършвало в дома на бащата му. Относно участието на обвиняемия Евгени Цветков се твърди, че той е правил чести международни курсове до Испания, от където е набавял наркотиците и ги е вкарвал в България. По делото има доказателства, че 8 кг от марихуаната е намерена в бус на другия обвиняем Петър Димитров. Участниците в схемата за дрога са си правили чести срещи в цялата страна.

Те са били следени от полицията, и от униформени под прикритие, които влизали в ролята на клиенти, като са направили и фиктивни сделки с някои от разпространителите.

От споразумението между обвиняемите и прокуратурата става ясно, че Евгени Цветков ще лежи в затвора две години и половина и трябва да заплати глоба в размер на 10 000 лева.

Душан Кодрич се е договорил за същата присъда, но с глоба от 15 000 лева.

Петър Димитров също е осъден на две години и половина затвор и глоба от 15 000 лева.

Присъдата на сочения за разпространител Георги Филянов е същата – две години и половина и 15 000 лева глоба.

Четиримата мъже трябва да заплатят и разноските, направени в хода на досъдебното производство, които са в размер на 175 лева.

Споразумението не подлежи на обжалване и протест и присъдите влизат в сила веднага.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Агнешкото не се яде топло, а студено
Next: Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.