Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…
  • Новини

Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsdfbgfbdfngfngfmhj.png

Епидемия против коклюш ще бъде обявявана само в отделни райони. Това каза здравният министър Галя Кондева след края на изслушването в Здравната комисия във връзка със случаите на коклюш, съобщи „Фокус“.

Попитана дали столицата се намира в предепидемична обстановка, тя отговори отрицателно.

Критериите за провеждането на тестове за коклюш са следните:

„Деца до 5-годишна възраст, наличие на епидемична обстановка в района, в който постъпва пробата, регистриран първи случай в населено място в дадена област, заболели деца с тежко протичане, заболели от регистриран епидемичен взрива, организиран детски или ученически колектив“.

„В момента работим, отпуснати са вече средства, за да осигурим изследвания и в други части от страната. Като изследванията ще се правят в университетските болници“, допълни тя.

По думите ѝ тестове ще могат да се извършват и в другите области в страната.

„Предполагам, че от началото на другата седмица организацията вече ще може да работи, тъй като в момента се закупуват тестовете, изпращат се, осигуряват се средствата“, каза Кондева.

Ако лекарят прецени, че няма необходимост да се потвърди диагнозата, но родителите желаят все пак да я проверят, това може да се случи в частните лаборатории.

И добави, че няма проблем с тестовете.

По време на заседанието в здравната комисия министър Кондева съобщи, че от началото на годината случаите на коклюш у нас са 314.

Най-много заболели има в София – 214. Регистрирани случаи има в 17 области на страната.

Д-р Кондева увери, че в склада на Министерство на здравеопазването има достатъчно ваксини за децата от 2 месеца до 2 години. По думите ѝ имунизационното покритие у нас е над 90%.

Според нея към момента не се налага промяна в имуницационния календар за въвеждане на по-ранната имунизация при бебетата. Мярката може да влезе в сила, ако бъде обявена епидемия от Коклюш.

Над 750 дози ваксини са осигурени в аптеките.

Министерство на здравеопазването очаква експертния съвет да излезе със становище за ваксинация срещу коклюш на бременните.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екипът на NOVA не е на себе си заради тази голяма новина
Next: Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.