Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! ТЕЦ Марица Изток 3 спира работа
  • Новини

Извънредно! ТЕЦ Марица Изток 3 спира работа

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
dfgbfdkkghfnghlnlhgngh.png

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″ – една от двете т.нар. американски централи, спира временно работа от днес, 21 февруари. Причината е, че на тази дата изтича дългосрочният й договор с Националната електрическа компания за изкупуване на произведената електроенергия на фиксирани цени. Централата вече ще трябва да продава на свободния пазар, но в момента цените на него не са изгодни.

„Спирането е временно, на този етап няма да има съкращения на работници и служители. По-голямата част от тях ще се занимават с поддръжка, с ремонт на централата и подготовката й за време, в което цените на електроенергията ще са по-добри“, обясни изпълнителният директор Васил Щонов пред старозагорската електронна медия Divident.ЕU.

ТЕЦ „Марица Изток 3“ бе купен и модернизиран през 2009 г. от листната на лондонската борса компания „КонтурГлобал“, която сключи 15-годишен договор с НЕК за изкупуване на произведения от нея ток. Самата НЕК държи 27% от централата. През 2022 г. „КонтурГлобал“ продаде дела си на фонда KKR, който е акционер в „Юнайтед груп“ – собственикът на „Виваком“.

Работата на централата вече минава на търговски принцип – когато има добри цени ще работи, а когато няма добри цени, няма да работи, обясни Васил Щонов. ТЕЦ-ът ще работи само в дните, когато борсовата цена на тока надхвърля разходите за производството му. Себестойността на произведената от ТЕЦ „Марица Изток 3″ електроенергия е 125 евро (245 лв.) на MWh – далеч над цените, на които се търгува токът на Българската енергийна борса от лятото насам.

В последните дни преди изтичане на договора с НЕК в експлоатация е бил само един от блоковете, но от днес и той спира. „Основният проблем е, че цената на газа е много ниска и затова произведената от въглища електроенергия не е атрактивна в момента“, каза още изпълнителният директор на централата.

В частния ТЕЦ са заети около 400 души. Съвместно с министерствата на енергетиката и на труда се изготват програми за тяхната преквалификация в други дейости.

Централата е заявила няколко амбициозни проекта, които търсят финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост за над 1.3 млрд. лв. Сред тях са фотоволтаични централи с батерии за съхранение, инсталация за производство на енергия от отпадъци, декарбонизация на централата чрез инсталация за улавяне на въглероден диоксид и оползотворяване, както и иновативно съоръжение с капацитет от 100 MW за дългосрочно съхранение на енергия.

Изпълнителният директор Васил Щонов е обявил пред Divident.ЕU, че собствениците на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″ имат намерение централата да оперира поне още няколко години като това ще зависи от три неща – какви решения ще вземе държавата, промяна на цената на балансиращата енергия, както и цената на въглищата.

ГОТОВНОСТ ЗА НОВИ ПРОТЕСТИ

Миньорите от „Мини Марица Изток“ са силно обезпокоени от спирането на работата на частната централа, което съществено свива търсенето на въглища. Рудник „Трояново 3“ досега е работел основно за доставките на въглища за тази централа.

Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ също работи с намален капацитет, а през юни и тя излиза на свободния пазар. Държавната топлоцентрала, в която работят над 2000 души, произвежда най-скъпия ток в страната и трудно ще може да го реализира на борсата. В момента тя продава ток на регулирания пазар за домакинствата, на който КЕВР определя цените.

Миньорите и енергетиците в ТЕЦ „Марица Изток 2“ обявиха тези дни, че са готови отново да излязат на протести, защото никой не им обяснява какво ще се случи с техните работни места. Според синдикатите не се предприемат никакви действия по споразумението с правителството за продължаване на работата на въглищната енергетика до 2038 г., макар да са наясно, че това няма как да се случи, след като няма кой да купува въглищата.

Тези дни министърът на енергетиката Румен Радев се опита да тушира опасенията, че предстоят големи съкращения. Радев опроверга информацията, че миньори са пускани в принудителен отпуск заради липсата на работа, обяснявайки, че ставало дума за изчистване на стари, неползвани отпуски. „Няма график за съкращаване на миньори, дори съм утвърдил годишната работна програма за 2024 г. на „Мини Марица Изток“, в която има дейности за продължаване работите по откривки, а не за намаляване или спиране на дейностите там. Така е и по отношение по-нататък по запълване и рекултивационни дейности“, каза Радев.

Пред депутати от енергийната комисия той обясни, че държавата ще подсигури приходи на „Мини Марица Изток“ от продажбата на въглища за горивните инсталации в комплекса и от износ за Сърбия, а също и от продажба на инертни материали.

„Носим си ангажимента за горивните инсталации в ТЕЦ Марица изток 2“, каза енергийният министър. Той обаче опроверга информацията от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за предвидена подкрепа от 160 млн. лв. за държавните енергийни дружества от Маришкия басейн. „От БЕХ разполагат с финансов ресурс, но подобна подкрепа не стои на дневен ред“, каза Радев. В същото време държавата е подсигурила нуждата на ТЕЦ „Марица изток 2“ от квоти през тази година.

От частната ТЕЦ „КонтурГлобал“ предупредиха наскоро, че ако държавата реши да субсидира своята електроцентрала, това ще създаде огромен проблем за излизането им на свободния пазар.

Continue Reading

Previous: Лоши новини за Цветана Манева
Next: Иван и Андрей готвят ново шоу! Пуснаха първи кадри

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.