Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! ТЕЦ Марица Изток 3 спира работа
  • Новини

Извънредно! ТЕЦ Марица Изток 3 спира работа

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
dfgbfdkkghfnghlnlhgngh.png

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″ – една от двете т.нар. американски централи, спира временно работа от днес, 21 февруари. Причината е, че на тази дата изтича дългосрочният й договор с Националната електрическа компания за изкупуване на произведената електроенергия на фиксирани цени. Централата вече ще трябва да продава на свободния пазар, но в момента цените на него не са изгодни.

„Спирането е временно, на този етап няма да има съкращения на работници и служители. По-голямата част от тях ще се занимават с поддръжка, с ремонт на централата и подготовката й за време, в което цените на електроенергията ще са по-добри“, обясни изпълнителният директор Васил Щонов пред старозагорската електронна медия Divident.ЕU.

ТЕЦ „Марица Изток 3“ бе купен и модернизиран през 2009 г. от листната на лондонската борса компания „КонтурГлобал“, която сключи 15-годишен договор с НЕК за изкупуване на произведения от нея ток. Самата НЕК държи 27% от централата. През 2022 г. „КонтурГлобал“ продаде дела си на фонда KKR, който е акционер в „Юнайтед груп“ – собственикът на „Виваком“.

Работата на централата вече минава на търговски принцип – когато има добри цени ще работи, а когато няма добри цени, няма да работи, обясни Васил Щонов. ТЕЦ-ът ще работи само в дните, когато борсовата цена на тока надхвърля разходите за производството му. Себестойността на произведената от ТЕЦ „Марица Изток 3″ електроенергия е 125 евро (245 лв.) на MWh – далеч над цените, на които се търгува токът на Българската енергийна борса от лятото насам.

В последните дни преди изтичане на договора с НЕК в експлоатация е бил само един от блоковете, но от днес и той спира. „Основният проблем е, че цената на газа е много ниска и затова произведената от въглища електроенергия не е атрактивна в момента“, каза още изпълнителният директор на централата.

В частния ТЕЦ са заети около 400 души. Съвместно с министерствата на енергетиката и на труда се изготват програми за тяхната преквалификация в други дейости.

Централата е заявила няколко амбициозни проекта, които търсят финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост за над 1.3 млрд. лв. Сред тях са фотоволтаични централи с батерии за съхранение, инсталация за производство на енергия от отпадъци, декарбонизация на централата чрез инсталация за улавяне на въглероден диоксид и оползотворяване, както и иновативно съоръжение с капацитет от 100 MW за дългосрочно съхранение на енергия.

Изпълнителният директор Васил Щонов е обявил пред Divident.ЕU, че собствениците на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3″ имат намерение централата да оперира поне още няколко години като това ще зависи от три неща – какви решения ще вземе държавата, промяна на цената на балансиращата енергия, както и цената на въглищата.

ГОТОВНОСТ ЗА НОВИ ПРОТЕСТИ

Миньорите от „Мини Марица Изток“ са силно обезпокоени от спирането на работата на частната централа, което съществено свива търсенето на въглища. Рудник „Трояново 3“ досега е работел основно за доставките на въглища за тази централа.

Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ също работи с намален капацитет, а през юни и тя излиза на свободния пазар. Държавната топлоцентрала, в която работят над 2000 души, произвежда най-скъпия ток в страната и трудно ще може да го реализира на борсата. В момента тя продава ток на регулирания пазар за домакинствата, на който КЕВР определя цените.

Миньорите и енергетиците в ТЕЦ „Марица Изток 2“ обявиха тези дни, че са готови отново да излязат на протести, защото никой не им обяснява какво ще се случи с техните работни места. Според синдикатите не се предприемат никакви действия по споразумението с правителството за продължаване на работата на въглищната енергетика до 2038 г., макар да са наясно, че това няма как да се случи, след като няма кой да купува въглищата.

Тези дни министърът на енергетиката Румен Радев се опита да тушира опасенията, че предстоят големи съкращения. Радев опроверга информацията, че миньори са пускани в принудителен отпуск заради липсата на работа, обяснявайки, че ставало дума за изчистване на стари, неползвани отпуски. „Няма график за съкращаване на миньори, дори съм утвърдил годишната работна програма за 2024 г. на „Мини Марица Изток“, в която има дейности за продължаване работите по откривки, а не за намаляване или спиране на дейностите там. Така е и по отношение по-нататък по запълване и рекултивационни дейности“, каза Радев.

Пред депутати от енергийната комисия той обясни, че държавата ще подсигури приходи на „Мини Марица Изток“ от продажбата на въглища за горивните инсталации в комплекса и от износ за Сърбия, а също и от продажба на инертни материали.

„Носим си ангажимента за горивните инсталации в ТЕЦ Марица изток 2“, каза енергийният министър. Той обаче опроверга информацията от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за предвидена подкрепа от 160 млн. лв. за държавните енергийни дружества от Маришкия басейн. „От БЕХ разполагат с финансов ресурс, но подобна подкрепа не стои на дневен ред“, каза Радев. В същото време държавата е подсигурила нуждата на ТЕЦ „Марица изток 2“ от квоти през тази година.

От частната ТЕЦ „КонтурГлобал“ предупредиха наскоро, че ако държавата реши да субсидира своята електроцентрала, това ще създаде огромен проблем за излизането им на свободния пазар.

Continue Reading

Previous: Лоши новини за Цветана Манева
Next: Иван и Андрей готвят ново шоу! Пуснаха първи кадри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.