Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Убиха защитен свидетел
  • Новини

Извънредно: Убиха защитен свидетел

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
fhfhwetqwert.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жестоко убийство в Сандански преди минути.

Убиха защитения свидетел срещу съдията Илия Янев по делото за точене на ДДС. Жертвата е Стоян Борисов Спасов по прякор Катани. Спасов е умъртвен в къщата му в санданското село Поленица, пише pirinsko.com

Делото срещу адвокат Илия Янев, бивш председател на Районния съд в Сандански, който бе обвинен за тартор на организирана престъпна група за данъчни измами, тръгва с фалстарт в Специализирания наказателен съд през 2017 година.

Защитата му е поета от топадвокатите от софийската кантора на Даниела Доковска, които тогава заявяват, че обвинителният акт е неясен и неразбираем, което ограничава правото на защита на обвиняемия, поради което са поискали да бъде върнат на поправка в прокуратурата.

Съдия Кавракова е уважила искането и върнала обвинителния акт на държавното обвинение за корекция.

Според Специализираната прокуратура, ръководената от екссъдия Илия Янев група, в която участвали партньорката му в бизнеса и живота Юлияна Янева и счетоводителката Василка Станоева, е усвоила близо 650 000 лева от данъчни измами. Според разследващите, групата е създадена през октомври 2010 г. и е действала в цялата страна, но най-вече в Сандански, Благоевград и София. Преди това Янев и Янева били съсобственици и управлявали фирма за „търговия с разнообразни стоки“.

Основната дейност на дружеството била обаче придобиване и отдаване под наем на имоти в Сандански и София. След като оборотите рязко скочили, двамата съдружници решили да не плащат ДДС, като започнали да правят фиктивни сделки с т.нар. кухи фирми на „липсващи търговци“.

По инициатива на адвокат Янев за кратко били регистрирани над 10 такива фирми, чиито „собственици“ и „управители“ най-често ставали лица от ромски произход срещу дребни възнаграждения, посочват от прокуратурата. Той лично поставял задачите на участниците в групата, решавал каква фирма и кога да се регистрира, кой да е пълномощник, кога да се включи в схемата, до кога да се използва и т.н. Участниците си имали и строго определени функции.

Единият получавал задачите от Янев и казвал на счетоводителите кога какви фактури за какви услуги да издадат, за кои лица да изготвят трудови договори от името на фирмите „бушони“. Другият придружавал подставените лица до нотариус за заверка на документи за учредяване или придобиване на фирмите, предавал им за подпис документи, с които да се симулира търговска дейност, придружавал ги до банки за откриване на сметки и за финансови операции, за което им давал по 40-50 лева.

На ръководителя на групата е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, а на другите двама от 4000 и 3000 лева. Обвиненията са предявени на участниците в групата на 9 ноември 2017 г.

След запознаване с материалите от разследването, Илия Янев и Юлияна Янева погнаха със съдебни дела за набеждаване част от свидетелите и данъчните служители ( в-к „Струма“).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него
Next: БТВ лишава България от Опасно изкушение и Еда Едже, зрителите бесни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.