Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя Стара Загора. Хора бягат приклекнали
  • Новини

Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя Стара Загора. Хора бягат приклекнали

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
sttzgkasgkasg.jpeg

Снимка: Булфото, архив

Пороен дъжд заваля в Стара Загора минути след 14 часа днес. Гръмотевици включиха алармите на паркираните коли. Дъждът скоро се премеси с ледени зрънца, големи колкото едра леща, пише Zarata.info.

Е, някои бяха и като бобчета, а ако някой успееда снима светкавиците – отново ще има малко зловещ, но красив образ на поредната стихия.

Да се надяваме, че този път няма да причини проблемите от преди седмица, когато се наводниха търговски обекти и мазета. Със сигурност обаче, ще походим до вкъщи през калта около изкопите на ВиК.

Не изпускай тези оферти:

НИМХ обяви жълт код за значителни валежи и гръмотевични бури в 15 области от Северна, Западна и Южна България, предава Би Ти Ви.

Явленията ще започнат в следобедните часове и се очаква да продължат през нощта срещу петък.

На места валежите ще са интензивни, а количествата им може да достигнат 25-30 литра на квадратен метър. Локално са възможни до 35-50 литра на квадратен метър.

Предстои пореден период с неустойчиво време

В последните дни на август и първите на септември Балканите ще попаднат под влиянието на студен атмосферен фронт. Нахлуващият по-хладен въздух ще е полъх към наближаващата есен с валежи и гръмотевици.

В понеделник все още жегата ще преобладава в часовете около и след обяд, с температури между 31 и 36 градуса. Облачността над Западна България обаче ще се увеличава и до полунощ, най-вече в планините и около тях, ще се оформят гръмотевични облаци с локални, краткотрайни, но на моменти – интензивни летни валежи. Ще има риск от градушка.

В хода на седмицата зоната, в която ще има валежи с гръмотевици, по-интензивни в часовете следобед и вечерта, ще обхваща все повече райони на изток. Междувременно и дневните температури постепенно ще се понижат с няколко градуса и към четвъртък-петък ще са между 22 и 27 градуса. По-хладно ще е по високите райони в Централна и Западна България.

През почивните дни вероятността за валежи ще намалее. Слънцето ще преобладава и температурите ще догонят обичайните летни стойности.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският Индиана Джоунс отсече: Средна гора е пълна със злато, а Родопите
Next: Новите пенсии вече са ясни – ето как да сметнете своята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.