Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изгорете розмарин у дома, ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАТЕ какво се случва няколко минути по-късно
  • Без категория

Изгорете розмарин у дома, ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАТЕ какво се случва няколко минути по-късно

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_12

Розмаринът, добре позната кулинарна билка, е известен с разнообразието си от приложения във и извън кухнята. Но знаете ли за горещия розмарин и неговите предимства?

Като член на семейство Lamiaceae и местен за Средиземноморието, тази вечнозелена билка си е проправила път през различни култури и времена поради своя отличителен свеж и пронизителен аромат, както и своите терапевтични и кулинарни приложения.

Поглед към богатия исторически гоблен на Розмари

Древна и традиционна употреба: Исторически погледнато, розмаринът е бил възхитителен ради предполагаемите си пречистващи качества, използван в римско време за прочистване на околната среда и вероятно предпазване от инфекциозни заболявания.

Символика и духовна употреба: През средновековния период е бил пропит с магически свойства, използван е в ритуали, церемонии и като защита срещу злонамерени духове и болести.

Романтичен и защитен символ: Беше сложно свързан с романтичните и брачни традиции, символизираше лоялност и се използваше в различни брачни ритуали.

Погребални ритуали: Използването му се простира до погребални практики в определени региони, символизиращи вечна почивка и изгаряне вместо тамян.

 

 

 

 

 

Пречистване на въздуха: Тази ароматна билка, когато се изгори, е известна с това, че пречиства въздуха, произтичащо от вярванията в нейната способност да пречиства засегнатите от чума райони и нейните признати антимикробни свойства.

Облекчаване на стреса: Свързва се със създаването на спокойна среда без стрес, което се дължи на успокояващия му аромат.

Репелент против насекоми: Известно е, че неговият дим отблъсква насекомите, предлагайки естествена алтернатива на търговските репеленти.

Психическо и физическо здраве: Откриването на маслото от розмарин, приписвано на дарението му на Изабела от Унгария през 1370 г., отваря пътища за лечение на заболявания като ревматизъм и потенциално депресия.

 

 

За да изгорите розмарин, можете да използвате тамянна горелка или държач, да запалите върха на стръка, след това леко да издухате пламъка, оставяйки го да тлее и да разнася своя аромат и свойства във вашето пространство.

Терапевтичните свойства: по-дълбоко гмуркане

Димът от розмарин освобождава съединения като розмаринова киселина, признати със своите антиоксидантни и антимикробни свойства, подпомагайки пречистването на въздуха и потенциално предпазвайки от увреждане от свободните радикали. Въпреки това, като се имат предвид многобройните му предимства, от първостепенно значение е да бъдете внимателни поради потенциала на изгарянето на билки да отделят токсични и дразнещи изпарения.

Винаги давайте приоритет на безопасността и контролираната употреба, осигурявайки подходяща вентилация и избягвайки прекомерното вдишване на дим. Освен това, преди да използвате розмарин или каквито и да било други естествени средства за лечение, свързани със здравето, трябва да се потърси професионален медицински съвет.

По същество, докато розмаринът намира своето почетно място в кулинарното изкуство, неговите ароматни добродетели, символика и потенциални терапевтични и екологични ползи, го възвестяват като билка, достойна за изследване и оценка отвъд кухнята.

Continue Reading

Previous: Решиха за 60-те лева добавка към пенсиите
Next: Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.