Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Когато Питър отива в гората, за да помоли стареца, който живее там, за помощ, той никога не си представя, че ще бъде отклонен от молбата на изгубено и ранено момче.
Питър седеше на кухненската маса и гледаше как овесената му каша се връща обратно в купата от лъжицата. Беше още една лоша нощ за сестричката му Лили и родителите му се караха във всекидневната.
— Не можем да продължаваме така.— изхлипа майка му. — Трябва да има нещо, което можем да направим, за да помогнем на нашето малко момиченце.
— Не можем да си позволим лечението, Шарън! Знаеш това. — сопна се баща му.
— Разбира се, че го знам! Но може би има нещо друго, което можем да опитаме. Г-жа Нелсън от съседната къща предложи да попитаме Том, познаваш ли онзи човек, който живее в гората? Билкарят?
Баща му се присмя.
— Наистина билкар? Какво ще бъде по-нататък, магия и мистицизъм? Бебето ни се нуждае от медицинско лечение и ако този билкар не може да ни даде вълшебно растение, което отглежда пари, той няма да може да помогне на Лили.
Лили отново започна да крещи. Питър гледаше как майка му бърза нагоре към креватчето й и се замисли за това, което беше чул. Питър често изследваше гората и познаваше г-н Том като мил възрастен мъж. Вярно ли беше, че можеше да помогне на Лили? Питър нямаше да се успокои, докато не разбере.
Питър пъхна две ябълки и бутилка вода в раницата си и потегли. Беше на кратка разходка от дома си до края на гората, където черна пътека се виеше в дърветата. Питър я последва, докато стигна до един стар пън, който приличаше на ръка, след което се отклони между дърветата.
Птиците пееха, докато летяха от дърво на дърво, но мислите на Питър бяха твърде тежки, за да ги забележи днес. Всичко, за което можеше да мисли, беше малката му сестра. Лили плачеше почти непрекъснато, откакто мама и татко се прибраха с нея. Бяха казали на Питър, че е болна, но той не разбра всички големи думи, които използваха.
Всичко, което Питър знаеше, беше, че Лили плачеше, сякаш я боли от това, че е жива. Беше я държал в ръцете си и се опитваше да й помогне да се почувства по-добре, но не успя. Нищо не проработи. Мама каза, че Лили има нужда от специален лекар от града, но може би г-н Том може да накара Лили да се почувства по-добре.
Питър беше толкова съсредоточен в мислите си, че не забеляза странните виещи звуци в далечината, докато не се приближи достатъчно, за да чуе думите:
— Помощ!
— Хей! — извика Питър. — Къде си?
— Помощ, моля, някой да ми помогне!
Питър тичаше в посоката, от която идваха виковете. Тук гората беше по-гъста и по-опасна. Стръмни дерета, скрити от гъсти папрати, пресичаха храсталаците, често завършващи със стари понори и пещери.
Питър намали и продължи предпазливо. Той се опита отново да извика човека, но изглежда не го чуха. Той последва звуците, докато не го отведоха до една пещера.
Купчина покрити с мъх камъни и гъста растителност скриваха входа. Питър се приближи внимателно и надникна в тъмната вътрешност.
— Здравейте? — извика Питър. — Има ли някой там?
— Да! Заклещен съм тук и си нараних крака. Моля, помогнете ми.
Фенерче внезапно светна в пещерата и Питър видя момче на същата възраст като него, да лежи върху покрития с пръст камък. Лицето му беше мръсно, а ръцете му трепереха толкова много, че лъчът от фенерчето танцуваше по стените на пещерата.
— Какво стана? — попита Питър, докато прекрачваше скалите, осеяли входа на пещерата.
— Бях на разходка с майка ми и видях кученце. — отговори момчето.
— Изтичах след него и се изгубих. Мислех, че може да е влязло в тази пещера, но се подхлъзнах, докато го търсех, и си нараних глезена.
— Какво стана с кученцето? — попита Питър, като се приближи до момчето.
Момчето вдигна рамене.
— Моля те, просто ми помогни да се измъкна оттук.
Момчето нададе остър вик от болка, когато Питър му помогна да се изправи. Питър прегърна момчето през кръста и му помогна да закуцука до входа на пещерата.
— От коя посока дойде? — попита Петър момчето.
— Не знам. — Той се огледа в гората. — Всичко ми изглежда еднакво.
Питър не беше сигурен какво да прави след това. Глезенът на момчето беше силно натъртен и подут и нямаше начин да накуцва по целия път до града. Гората беше твърде голяма, за да се скитат в търсене на майка му. Това остави само една възможност.
— Ще те заведа на едно място наблизо — каза Питър, отвеждайки момчето от пещерата. — Там живее мил старец и той ще може да ти помогне.
Питър бързо намери тънката пътека, която се виеше между дърветата към колибата на мистър Том. Бавно следваха пътеката, докато помагаше на момчето, чието име беше Клиф, но в крайна сметка стигнаха до малката поляна, където се намираше колибата на мистър Том.
Питър помогна на Клиф да седне на верандата и след това отиде да почука на вратата.
— Г-н Том! Моля, отворете, тук има едно момче, което се нуждае от помощ.
Вратата се отвори толкова внезапно, че Питър загуби равновесие и падна. Твърди, но нежни ръце му помогнаха да се изправи.
— Мислех, че това е твоят глас, Питър. — каза г-н Том. — Разкажи ми за това момче, което има нужда от помощ.
— Той е тук. — Питър посочи Клиф.
— Глезенът му е много наранен и той се е разделил с майка си.
— Попаднахте на правилното място. — Г-н Том се усмихна мило на момчетата. — Нека първо да видим какво мога да направя за глезена ти, млади човече, а докато работя, можеш да ми кажеш къде за последно си видял майка си.
Питър седеше тихо и гледаше как господин Том поставя превръзка и компрес с лед върху глезена на Клиф. Той кимна и зададе няколко въпроса, докато Клиф се опитваше да обясни къде е бил на поход с майка си.
— Само не помня как се казваше пътеката! — възкликна Клиф.
— Имахте ли водач с вас? — попита господин Том.
Клиф кимна.
— Но не помня как се казваше.
— Това е добре. — Г-н Том се изправи бавно и отиде до бюрото в ъгъла на стаята. — Имам радио тук. Ще изпратя съобщение, че съм те намерил, и съм сигурен, че вашият водач ще го чуе по радиото си.
Статичното електричество пукаше и скимтеше, когато г-н Том включи радиото.
— Не се притеснявай, Клиф. Сигурен съм, че майка ти ще дойде да те вземе за нула време.
Г-н Том говори по радиото, излъчвайки съобщение, че Клиф е в безопасност с него, но е наранил глезена си. Почти веднага един мъж отговори.
— Разбрано. В момента сме на път.
Питър се приближи, за да погледне превързания глезен на Клиф.
— Г-н Том, мога ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се, Питър. — Г-н Том седна в едно кресло срещу двете момчета.
— Майка ми каза, че сте билкар; това е вид лекар, нали? Така че защо не сложихте някакви специални кремове или нещо на глезена на Клиф?
Г-н Том се засмя.
— Е, да си билкар не е същото като да си лекар, Питър. Бих могъл да сложа на Клиф лапа, за да облекчи отока и синините, но той все пак трябва да посети медицински специалист, в случай че има нужда от рентген и такива неща. Разбираш ли?
— Така мисля. — Питър погледна надолу към ръцете си. — Но какво да кажем за болестите, г-н Том? Можете ли да направите болните хора да се чувстват по-добре?
— Зависи. Имаш много въпроси днес, Питър. Какво е предизвикало цялото това любопитство?
— Сестричката ми е много болна. — отговори Питър. — Мама казва, че има нужда от специален лекар, но също така я чух да казва на татко, че нашият съсед й е казал да доведе Лили при вас, г-н Том. Затова дойдох тук днес, за да попитам дали можете да помогнете на сестричката ми.
Г-н Том се намръщи на Питър.
— Бих могъл да погледна дали мога да направя нещо, но има някои заболявания, които не мога да лекувам, Питър, и трябва да запомниш това. Билкарството е помагало на хората да останат здрави от векове, но има неща, които не мога да направя, а съвременната медицина може.
— Разбирам, господин Том, но моля, опитайте! — Питър стисна ръце. — Не мога да понеса да слушам Лили да плаче повече. Тя звучи толкова тъжно и болезнено.
Г-н Том сложи ръка на рамото на Питър.
— Ти си добър голям брат, Питър, но нека първо помогнем на Клиф, а след това можем да обсъдим малката ти сестра.
Питър погледна към другото момче, което изглеждаше смутено, че е там сега. Питър подсмърчаше. Не го интересуваше какво мисли това странно момче за него; всичко, което искаше, беше да помогне на Лили.
На вратата се почука. Г-н Том отиде да отвори и веднага ахна.
— Това си ти! — извика господин Том. — Какво правиш в тази гора?
— Ти си фен, а? — Дамата на вратата се изчерви и влезе вътре. — Имах нужда от почивка, затова реших да посетя пещерите в този район със сина ми. Къде е той?
— Тук, мамо. — Клиф се опита да се изправи, но веднага седна отново с гримаса на болка.
— Глупаво момче! — Жената забърза към Клиф и го прегърна. — Бях толкова притеснена, когато не можах да те намеря. Какво си мислеше, за бога, да бягаш сам, Клиф?
Докато Клиф и майка му разговаряха, г-н Том се приближи до Питър и нежно го побутна в хълбока.
— Не искаш ли да й поискаш автограф?
Г-н Том прошепна:
— Може да изглежда малко странно от стар човек като мен, но ти… сигурен съм, че тя с удоволствие би подписала нещо за теб.
— Ъъъ, добре. — отвърна Питър.
Той погледна отново към майката на Клиф. Сигурно е известна или важна жена, но Питър не я разпозна.
Когато тя свърши да се суети около сина си, Питър помоли майката на Клиф за автограф и й подаде бележника и химикала, които г-н Том му даде за тази цел.
— Разбира се! Това е най-малкото, което мога да направя, след като ти помогна на Клиф. — каза тя с широка усмивка. — Също така ще се погрижа да те поздравя на следващото си представление.
— Мамо, неудобно е. — изпъшка Клиф.
Клиф и майка му си тръгнаха скоро след това. Три големи черни джипа със затъмнени стъкла спряха по черния път, водещ до колибата на г-н Том, за да ги вземат, и те потеглиха към града в облак прах.
— Не мога да повярвам, че срещнах любимата си певица точно тук, в гората, където живея. — каза г-н Том. — Но сега предполагам, че трябва да изпълня обещанието си към теб, Питър. Ще те закарам обратно у дома и, ако родителите ти са съгласни, ще погледна сестричката ти, става ли?
— Благодаря ви, мистър Том!
Няколко часа по-късно Питър стоеше над креватчето на Лили и гледаше как малката му сестра спи. Леко флорален аромат проникна във въздуха около нейното креватче от малкото шишенце масло, което г-н Том предложи на майка му да накапе върху спалното бельо на Лили.
— Съжалявам, че не мога да направя повече за вас. — беше казал г-н Том. — Но това поне трябва да помогне на малкото ви момиченце да си почине малко.
Тези думи се повтаряха в съзнанието на Питър откакто мистър Том си тръгна.
Питър се надяваше г-н Том да излекува Лили, но всичките му надежди бяха напразни. Питър избърса очите си с ръкава си и хвърли последен поглед към Лили, преди да се измъкне от детската стая и да се качи в леглото си.
На следващата сутрин Питър беше събуден от писък. Той се втурна надолу и завари родителите си да танцуват радостно пред отворената входна врата.
— Какво става? — попита Питър.
— О, Питър! — Майка му се втурна да го прегърне и го вдигна във въздуха. — Ти смело, добро момче! Твоето добро дело спаси сестра ти!“
Майка му го остави да седне и му показа писмо.
— Това е от жената, на която помогна вчера, когато синът й беше ранен. Тук пише, че Том е отишъл да види момчето й в болницата, след като си е тръгнал вчера и й е казал за болестта на Лили.
Мама подсмръкна и избърса сълза от окото си.
— Предлага да плати лечението на Лили, Питър! Ще можем да я заведем при специалист, за да се оправи, и всичко това е благодарение на теб.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: