Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Излезе нова кошмарна версия за случилото се с Людмила Живкова
  • Новини

Излезе нова кошмарна версия за случилото се с Людмила Живкова

Иван Димитров Пешев май 9, 2023
skskskdkasdoasdksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Иля Прокопов е известен български археолог, нумизмат, експерт по културни ценности и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

В началото на 80-те години той става част от една незавършена мисия, която граничи с фантастиката и за която се говори и до днес.

Той разкрива пред „България днес“ някои шокиращи подробности и около смъртта на Людмила Живкова.

Разказът му може да се приеме и като илюстрация за атмосферата на онова време и митологиите извън официална комунистическа България.

Тогава Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, и пророчицата Ванга застават начело на археологическа експедиция в Странджа.

Група изследователи тръгва на мисия, която трябва да открие информация от изключителна важност за цялото човечество.

Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета.

„Всеки един от участниците в тази експедиция е бил съгласуван лично от Ванга.

Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко отделно име, което да включи в мисията.

Ванга е казвала – този може да участва, този не може.

Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа.

Без да ме питат дали искам или не искам. Нямах право да откажа.

Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.

Говореше се и дори се е споделяло от научни кадри, че в недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество.

„Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова“ споделя Иля Прокопов.

„Нямахме право да говорим дори пред хора от службите за сигурност.

Явно Людмила Живкова вече е знаела, че около нея има предатели.

През онези години загубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори.

Мълчах за мисията, а те се дразнеха от това.

Моята задача в групата на Живкова беше да работя като експерт при евентуално откриване на културни ценности“, разказва той.

„Струва ми се, че в района има много силни енергийни полета.

Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера.

Занимавам се с наука и научни изследвания и по-скоро съм скептик.

Нямам точно обяснение за това, което се случи тогава. Знам ли…“, споделя Прокопов.

„Неочакваната смърт на Людмила Живкова промени всичко.

Когато тя почина, заместник-премиерът професор Стаменов каза, че е обещал пред паметта й да доведе експедицията в Странджа докрай.

Продължихме работа, но не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, но ни махнаха от района и спряха мисията.

Казаха ни да се прибираме вкъщи и да стоим на разположение.

После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено управление и други злокобни места.

Да се чудиш в България ли бяхме или в друга държава.

За мен тези, които проведоха наказателната акция срещу хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от чужда страна.

Всеки, който се е хванал да прави нещо добро за България, е смазан.

Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало даже не искам да си помислям“, коментира Прокопов.

„На Людмила Живкова са й помогнали да умре. Тя беше безкрайно неудобна.

На границата на два мегаблока в геополитически план, тя си позволи да направи много неща, които извисяваха националното самоуважение на България.

В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от съветския слон.

Тогава и азбуката беше съветска, и слонът беше съветски…

Живкова си позволи да направи ходове, които изобщо не попадаха в рамките на тази политика.

Не можеха и да я контролират, защото тя бе член на Политбюро.

Катастрофата, която тя преживява, също е много странна. Вследствие на този инцидент Живкова имаше платинен имплант в главата.

Интересно как така нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион.

Много нагласена работа… Но там, където пипат тайните служби, следи няма.

Няма и ясен отговор на въпроса как умря Людмила Живкова.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя нямаше пари за рокля за бала и си уши сама за 5 часа и направи истински фурор. Вижте я
Next: Жена влезе да пазарува в супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.