Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!
  • Новини

Изненада или не? Лекарство продавано у нас, в Германия струва 6 пъти по-евтино!

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
gfdhdkfhkdgkfghkfghgf.png

Има ли фрапираща разлика в цените на предлаганите лекарства у нас и в други държави в Европа?
Разказваме историята на 70 годишен художник от град Варна – Пеньо Пенев. Мъжът страда от рядък вид анемия, заради получени усложнения след кръвопреливане, му се налага да приема медикамент, който у нас е скъпоструващ.

Пенев има рядък вид нелечима анемия, която налага кръвопреливане 3 пъти месечно, а това от своя страна води до натрупване на желязо в черния дроб и за съжаление до цироза.

Неговият лекуващ лекар му предписва медикамент, който да спомогне от организма да се освободят натрупванията, а месец и половина по-късно има резултат.

При направена проверка се оказва, че у нас цената на медикамента е 6 пъти по-висока, отколкото в Германия.

Управител на аптека споделя, че у нас най-ниската цена на която може да се закупи медикаментът е 217, 73 лева. Тази цена е за 30 таблетки от 180 милиграма.

Сметките сочат, че за 90 таблетки, Пенев трябва да заплати малко над 650 лева. Художникът обаче закупува медикамента от Германия, за същото количество е дал близо 58 евро или в лева малко над 113.

От здравното министерство излязоха с обяснение, че от 2013 година насам цените на медикаментите у нас подлежат на регулация от Националния съвет по цени и реимбусиране.

От своа страна от съвета обясниха пред БНТ, че въпросния медикамент в опаковка от 30 таблетки е с най-ниската държавно регулирана цена. Същите допълват, че притежател на разрешението за употреба на лекарството може да предостави конкретна информация защо същото се продава по-евтино в Германия.

За да може да се снабди с лекарството, което му е жизнено необходимо, художникът продава своите творби в Интернет, а с парите си закупува медикаментите. Той сподели, че ще продължи да си набавя лекарството от Германия и че е взел решението лично за себе си, че трябва сам да се бори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрачна прогноза: Тъмни облаци ще надвиснат по Коледа, очакват ни опасни явления
Next: Майка ми всяка седмица пръскаше леглото със спирт, а аз се чудих защо. Като разбрах започнах и аз да го правя

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.