Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненадваща находка: Намериха писмо в бутилка от 1886 г. под жп мост край Белово – ето какво пише в него
  • Новини

Изненадваща находка: Намериха писмо в бутилка от 1886 г. под жп мост край Белово – ето какво пише в него

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
sfghdgjgjytjtyjyt.png

Строители на високоскоростната железопътна отсечка в участъка между гара Септември и гара Костенец откриха писмо, запечатано в бутилка, скрита в досегашния жп мост над река Марица, в района на община Белово.

При разрушаването на старото съоръжение един от геодезистите открива писмото и го предава на историческия музей в Белово.

Оказа се, че посланието е от 1886-та година, оставено от създателите на моста.

Бутилката е открита в една от колоните на моста, каза директорът на историческия музей в Белово Севдалина Попова.

По думите ѝ находката, както и начинът на откриването ѝ, са нещо изключително специално:

“Ние се вписахме в малкото музейни екипи, които са получавали писмо в бутилка.

Документът е с размери 33 см на 22,5 см, написан на ръка, на италиански език. Има много красив орнамент, нарисуван отстрани.

Текстът на писмото гласи:

Мост, построен през 1886 г., по време на управлението на османския император Абдул Хамид. Построен от компания “Виталис”. Инженери – гл. инж. Николо Лимон, /… / , главен зидар Пиетро Макар.

Издадено на 19 юни 1886 г.

“Това е етап от строителството на жп линията Белово – София”, уточни Севдалина Попова и добави:

“Цялата тази история показва един позабравен стил, който респектира”.

Теренът не е позволил запазването на стария мост при сегашното модернизиране на жп линията, но откриването на посланието от създателите на това изключително здраво съоръжение е вълнуваща среща между поколенията строители и начин да се отдаде уважение и почит към хората, които са допринесли за изграждането на модерна България.

Извършващата се в момента цялостна модернизация на жп линията Костенец – Септември, която се извършва с европейски средства, предвижда изграждането на ново трасе с нов жп мост, предаде БНР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Антония Петрова-Батинкова с любопитно изказване за новата Мис България
Next: Кауфланд с важно съобщение до клиентите си – този продукт е опасен, изхвърлете го, ако сте го закупили

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.