Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненадваща находка: Намериха писмо в бутилка от 1886 г. под жп мост край Белово – ето какво пише в него
  • Новини

Изненадваща находка: Намериха писмо в бутилка от 1886 г. под жп мост край Белово – ето какво пише в него

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
fdvggfdhggffjghjghj.png

Строители на високоскоростната железопътна отсечка в участъка между гара Септември и гара Костенец откриха писмо, запечатано в бутилка, скрита в досегашния жп мост над река Марица, в района на община Белово.

При разрушаването на старото съоръжение един от геодезистите открива писмото и го предава на историческия музей в Белово.

 

Оказа се, че посланието е от 1886-та година, оставено от създателите на моста.

Бутилката е открита в една от колоните на моста, каза директорът на историческия музей в Белово Севдалина Попова.

 

По думите ѝ находката, както и начинът на откриването ѝ, са нещо изключително специално:

“Ние се вписахме в малкото музейни екипи, които са получавали писмо в бутилка.

Документът е с размери 33 см на 22,5 см, написан на ръка, на италиански език. Има много красив орнамент, нарисуван отстрани.

Текстът на писмото гласи:

Мост, построен през 1886 г., по време на управлението на османския император Абдул Хамид. Построен от компания “Виталис”. Инженери – гл. инж. Николо Лимон, /… / , главен зидар Пиетро Макар.

Издадено на 19 юни 1886 г.

“Това е етап от строителството на жп линията Белово – София”, уточни Севдалина Попова и добави:

“Цялата тази история показва един позабравен стил, който респектира”.

Теренът не е позволил запазването на стария мост при сегашното модернизиране на жп линията, но откриването на посланието от създателите на това изключително здраво съоръжение е вълнуваща среща между поколенията строители и начин да се отдаде уважение и почит към хората, които са допринесли за изграждането на модерна България.

Извършващата се в момента цялостна модернизация на жп линията Костенец – Септември, която се извършва с европейски средства, предвижда изграждането на ново трасе с нов жп мост, предаде БНР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако детето ви е родено през ноември, трябва да знаете, че то е много специално, доказано от науката
Next: Зимата нахлува в България: Снежна буря удря страната в този ден

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.