Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща
  • Новини

Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bashtadeteiznesenajena.jpg

Чувал съм за самотни майки, но за самотни бащи…. Как бих могъл да предположа, че ще преживея подобен ад, когато преди четири години казах пред олтара „Да“? Кой влюбен мъж подозира, че някой ден съпругата му ще изостави него и малката им дъщеричка заради друг мъж? С Лина бяхме прекрасно семейство. Знаех, че тя не ме обича толкова силно, колкото аз нея, но за мен по-важно беше, че сме заедно. Година след сватбата ни, жена ми роди красива дъщеря. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Но след раждането Лина се промени. Отказваше да се грижи за бебето, не й даваше да суче, и постоянно се оплакваше, че била изнервена от детския плач. Принудих се да купувам сухо мляко, за да има дъщеря ми какво да яде. Бях и майка, и баща. Година по-късно, Лина заяви, че е уморена да седи вкъщи и иска да започне работа. Заряза детето на ясла и се върна в офиса.

Оттогава все по-често се задържаше на работното си място, оправдавайки се, че има спешни ангажименти. За нея клиентите й бяха по-важни, отколкото момичето ни. Дъщеря ми порасна с мисълта, че майка й не я обича и често плачеше, защото жена ми грубо я отблъскваше, когато тя протягаше ръце към нея. С всеки изминат ден отношенията ни се влошаваха. Бях принуден да се грижа за всичко у дома. Веднъж, докато с Лина спорехме, тя заяви, че не обича детето и никога не е искала да става майка. С течение на времето придобих усещането, че в живота й има друг мъж. Тя постоянно се затваряше в банята и с часове говореше по телефона.

В деня, в който дъщеря ми навърши две години, жена ми ни напусна. Когато с момиченцето ми се прибрахме от детската площадка, установих, че дрехите на Лина липсват. На масата имаше бележка, в която пишеше колко е уморена да живее с нас и, че никога не е обичала мен и нежеланото си дете. В този миг моят свят се срина. Нямах представа какво да правя. Обадих се на майка си и я помолих да вземе дъщеря ми за една вечер, докато намеря бавачка. За щастие мама се съгласи веднага. Няколко дни по-късно намерих свястна жена, която си върши работата съвестно. По време на развода разбрах, че Лина има любовник, заради когото всъщност ни заряза. Тя така и не потърси повече дъщеря ни. В съда поисках да й отнемат родителските права. Детето ми няма нужда от такава майка. Сега с гордост се наричам самотен баща. Моето сладко момиче е центърът на моята Вселена. Ще направя всичко възможно, за да израсне добър и достоен човек.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си
Next: Вижте шокиращите кадри: Топ журналист и депутат се сбиха в националната телевизия на Украйна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.