Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изпитан начин за засяване на магданоз, така че да поникне бързо и равномерно
  • Без категория

Изпитан начин за засяване на магданоз, така че да поникне бързо и равномерно

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2025
Screenshot_22

Изпитан начин за засяване на магданоз, така че да поникне бързо и равномерно

Съдържание

  1. Подготовка на градинското легло
  2. Подготовка на семена за сеитба
  3. Засаждане
  4. Допълнителни грижи

Магданозът е популярен зеленчук, но е известен с трудното си покълване. Въпреки че е студоустойчив и семената му могат да покълнат при температура от 3-4°C, процесът може да отнеме около месец.

Това се дължи на наличието на етерични масла, които защитават семената от преждевременно покълване. За да ускорите този процес, следвайте изпитаните методи, описани по-долу.

1. Подготовка на градинското легло

Магданозът не изисква специални грижи, но предпочита открити и проветриви места. Избягвайте ниските и влажни зони, тъй като излишната влага може да доведе до загниване.

За добра реколта, подгответе почвата предварително. Две седмици преди засаждането добавете 20 г амониева селитра, 20 г калиев хлорид и 50 г суперфосфат на 1 кв.м почва.

2. Подготовка на семена за сеитба

Подготовката на семената е ключова за бързото покълване. За целта следвайте следните стъпки:

  • Накиснете семената в слаб разтвор на калиев перманганат или чиста вода за 40-50 минути.
  • Поставете ги в навлажнена кърпа и ги съхранявайте в найлонов плик, докато започнат да покълват.
  • След като семената покълнат, ги подсушете леко, без да ги пресушавате.

Този метод ще ускори покълването, като ще намали времето за поява на разсада до 5-7 дни, вместо обичайните 20-30 дни.

3. Засаждане

  • Направете бразди с дълбочина 2 см.
  • Посейте семената, покрийте ги с почва и леко притиснете с ръка.
  • Полейте и покрийте лехата с найлоново фолио за по-бързо покълване.
  • След появата на разсада отстранете фолиото.

4. Допълнителни грижи

✔ Прореждане и плевене – След появата на 2-3 истински листа, разредете растенията, оставяйки разстояние от 3-4 см. Това ще предотврати прекомерното сгъстяване. Плевете редовно.

✔ Поливане – Магданозът не е взискателен към водата. Поливайте веднъж седмично, а в сухо време – 2-3 пъти седмично, с топла утаена вода.

✔ Торене – След първото рязане подхранете с амониева селитра (50 г), суперфосфат (50 г) и калиев хлорид (80 г) на 1 кв.м. Тази процедура може да се повтори два пъти за сезон.

Следвайки тези препоръки, ще се радвате на богата реколта от свеж и ароматен магданоз!

Continue Reading

Previous: Взривиха със сензационна новина за Кубрат Пулев
Next: Живея сам със 7-годишния си син Дилън, след като съпругата ми почина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.