Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изплува от дълбините на мистерията! Това е най-дълбоко пазената тайна на Ахмед Доган. Ето кой е той
  • Новини

Изплува от дълбините на мистерията! Това е най-дълбоко пазената тайна на Ахмед Доган. Ето кой е той

Иван Димитров Пешев юли 11, 2022
hamemdeodagan.png

Син на Ахмед Доган, неизвестен на широката общественост, живее в Истанбул заедно със своята майка. Тайното дете на Сокола се казва Айан Терзи и в момента е на 23 години, студент в един от най-престижните турски университети.

В биографията си вече има едно завършено висше образование в специалност „Политически науки“, а в момента следва и бизнес администрация, твърди retro.bg

Образованието и животът на Айан и майка му Айтен се финансирали изцяло от почетния председател на ДПС, но инкогнито.

Доган не е признал официално момчето, макар да плаща издръжка за него, откакто се е родило, твърдят роднини. Историята, че е биологичен негов наследник обаче, е потвърдена още през 2009 г. от майката и вуйчото на детето, както и от член на централното ръководство на партията. Самият Айан прилича изключително много на Доган, особено в очите и брадичката, може да се увери всеки. Така че дори и да крият произхода му, природата е казала своята дума. Освен това младежът си контактува и с другите деца на политика – батко си Демир и по-малката от него Демет.

Момчето било плод на връзката на Сокола с негова лична секретарка – Айтен, от дуловското село Чернолик. Привлечена от каузата ДПС, младата Айтен дошла в София в началото на 90-те години. По време на партиен купон бившият депутат в 36-ото Народно събрание Орхан Мемиш я запознал с председателя на партията Ахмед Доган, разказва активист на ДПС. Момичето се влюбило в Доган. Айтен била изключително атрактивна – висока, слаба, руса, с много фина бяла кожа. Отначало Сокола бил резервиран, но също я харесал. Скоро лидерът се впечатлил и от характера ѝ -скромна, отзивчива, раздаваща се в името на любовта. Затова Доган ѝ предложил да живее с него в апартамента му в жк „Белите брези“, разказват свидетели на случката от онова време.

След като се преместила при Сокола, Айтен се превърнала освен в лична приятелка на Доган и в негова секретарка и домакиня. Водела личната му кореспонденция, организирала срещите му, като в същото време се грижела и за немалкото общо жилище. В резултат на такова мило посрещане след почти четиригодишно съжителство с Айтен на 12 февруари 1995 г. се ражда Айан. В превод от турски името на момченцето означава „знаменит“. Избрал го бащата, майката се съгласила. Разочаровало я друго – Доган отказал да припознае момчето и да му даде фамилията си. „Вината беше и на двамата. Аз не бях особено настоятелна. Ако тогава бях настоявала повече, можеше Ахмед да склони и малкият да носи неговото име – Доган.

По друг начин щеше да звучи!“, коментира самата Айтен в единственото си интервю преди 9 години. В крайна сметка жената, която е с 11 години по-млада от Доган, склонила в акта за раждане на Айан в графата баща да бъде вписано – неизвестен. Документът е издаден от община Триадица. Малко след това Доган срещнал първата си официална съпруга Айсехел и съобщил на Айтен, че ще се жени. Пратил нея и детето в Дулово, където не ги посещавал, но редовно пращал крупни суми пари. Единствено майка му Демире в началото ходела на крака при внука си, но и тя отдавна спряла. Днес Сокола закрилял извънбрачния си син наравно с останалите си деца, а момчето не му търсело сметка за пропуснатите години.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Махат пенсионерите от щат
Next: Бившата жена на Борисов се прибра в България и се натъкна на протест на ВМРО в Банкя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.