Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини
  • Новини

Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
vsqvkaskvaskvas.jpg

На всички нас добре ни са известни отличните свойства на меда след здравето , както и суперздрава комбинация с канелата.

Именно меда и канелата, ако се консумират преди ходенето в леглото стимулира почистването на червата, премахва гъбички, паразити и други бактерии, които са отговорни за спорото храносмилането, а и за лошия метаболизъм, така че най-накрая ще успее да се отървете от всяко грамче на свинска мас.

Когато тялото най-накрая се почисти, ще имате перфектната линия, но и ще поправите здравето. Тези, които използват тази рецепта казват, че всяка сутрин се събуждате с по-малко тегло още от първия ден. Тази смес можете да използвате и като превенция срещу натрупването на мазнини в тялото.

Рецепта:

Не изпускай тези оферти:

Тази вечер в 200 милилитра вряща вода сложете половин чаена лъжичка канела, а когато се охлади добавете една чаена лъжичка мед и го поставете в хладилник. Утре вечер преди да заспите направете нова напитка, а тази, която сте сложили в хладилник изпийте.

Забележка:

Не трябва нищо друго да добавяте в тази напитка и трябва да пиете само вечер, иначе ефектът няма да действа.

Още интересни новини:

Стъклените бурканчета са особено подходящи за съхранението на различни видове билки и подправки, които могат да помогнат за укрепване на човешкото здраве.

Старите етикети, които остават по тях обаче, могат да ги загрозят допълнително. В старанието си да ги премахнем, те започват да се късат, а по тях остават едни малки бели ленти, които не могат да бъдат отстранени дори с най-здравия маникюр на света. За да премахнете по един лесен начин етикета и да се възползвате максимално от предимствата на стъкленото бурканче, ви предлагаме да опитате следния метод.

Необходими продукти:

олио

сода за хляб

Начин на приложение:

Смесете равни части олио и сода и разбъркайте до образуването на хомогенна паста. Нанесете сместа върху засегнатото място и я оставете да подейства за 10 минути. След това премахнете остатъците от етикета и измийте добре стъкленото бурканче с необходимите продукти за почистване на съдовете.

Допълнителен съвет:

Може да прилагате този метод както за стъкло, така и за пластмаса.

Още интересни новини:

За някои хора с по-чувствително обоняние няма нищо по-лошо от миризмата на канализация, идваща от мивката в банята или кухнята ни. Но не е задължително, за да се преборите с нея веднага да използвате химически средства.

Все пак не бива да забравяме тяхното отрицателно въздействие върху кожата ни, дихателните пътища и не на последно място подземните води. С един прост трик може бързо да се погрижите за чистотата на сифона, както и за неутрализиране на миризмата му и то по естествен път.

За да направите това, ще имате нужда от:

1/2 чаена чаша лимонов сок

1/2 чаена чаша сода за хляб или 4-5 пакетчета бакпулвер

Начин на действие:

1. Загрейте лимоновия сок.

2. Добавете содата и я оставете да се разтвори бавно в него.

3. Разбъркайте добре сместа с лъжица.

4. След това бавно я изсипете в сифона и я остави да кисне в продължение на 10 минути.

5. Накрая изплакнете мивката с топла вода.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от високо кръвно
Next: Влади Горанов със скандални разкрития за побоища в Министерски съвет, които е предизвиквал Петков

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.