Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изсипете яйцата във врящо мляко – повече няма да стъпите в магазина след тази вкусотия
  • Новини

Изсипете яйцата във врящо мляко – повече няма да стъпите в магазина след тази вкусотия

Иван Димитров Пешев януари 3, 2024
dsfvsdfgfdghdfhfg.png

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Домашното сирене отдавна е познато ястие на трапезите ни. Днес често се приготвя от тези, които не обичат безвкусните купени от магазина аналози и предпочитат естествени, домашни ястия, макар и не толкова „подобрени“ с аромати и стабилизатори. Ако искате да опитате да приготвите сами прясно сирене у дома, няма нищо по-лесно! Трябват ви 3 продукта и малко търпение:

сирене от прясно мляко

Прясно домашно сирене

Продукти:

1 л пълномаслено мляко, за предпочитане домашно

200 гр. заквасена сметана с висока масленост

3 яйца

1 ч.л.

сол

Приготвяне:

Разбийте с бъркалка заквасената сметана с яйцата.

Изсипете сол в млякото и го загрейте на котлона. Изберете тенджера с дебело дъно, така че масата да се затопли равномерно и млякото да не загори, което може да доведе до неприятен аромат или вкус.

Оставете млякото да заври и добавете на струя сместа от заквасена сметана.

Разбъркайте енергично и варете 5 минути на слаб огън.

Ще видите как се сгъстява гъст и започва постепенното отделяне на сиренето от суроватката.

Покрийте сито с марля и изсипете сместа от тенджерата. Оставете суроватката да се отцеди добре.

Увийте в марлята получената бучка сирене и оставете под някаква тежест за 4 часа.

Сиренето по тази технология има ярък, кремообразен вкус и аромат. Плътно е, но същевременно меко.

меко домашно сирене

Много домакини не препоръчват премахването на цялата суроватка и са прави: така сирената и изварата се съхраняват много по-дълго и не се развалят. Затова можете да опитате стария съвет: сложете сиренето в стъклен съд и го залейте с охладена суроватка. Така срокът на годност се удължава с няколко седмици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес: Можем да купуваме недостигащ стаж за пенсиониране
Next: Цънцарова попита Лорер какво може да си купи с 23 лева, отговорът изуми

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.