Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изтекоха непоказвани кадри с Цвети и се пошегуваха, феновете й се умножават
  • Новини

Изтекоха непоказвани кадри с Цвети и се пошегуваха, феновете й се умножават

Иван Димитров Пешев март 3, 2023
asdasdkaskdasiroasirs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изтекоха непоказвани кадри с най-интересната участничка този сезон в Hell’s Kitchen безспорно е Цвети от Враца

Още в началото стана любимка на шеф Ангелов, както и на зрителите с непринуденото си поведение и детска наивност.

Макар и с най-малък опит Цвети не се дава на останалите, опитва, греши, но стига до някакъв резултат накрая.

 

Шеф, какво е това ромбоидна форма? Как да я направя с моркови?

Цвети, изпуснала си уроците по математика, каза й шеф Светла към която се обърна за помощ.

Аз часовете по геометрия съм ги учила отдавна. Как да я направя тая форма на моркова незнам. Това е много сложно. Аз не съм професор.

Цвети, Цвети….. как да ти го обясня, без другите да решат, че е подсказване, коментира видеото шеф Светла Илиева, която се нагърби със задачата да обясни тази сложна фигура.

В непоказваните кадри Цвети сподели страховете си от шеф Ангелов и обясни защо се притеснява от него:

Едно ми е такова напрегнато като говоря с шефа. Те са му някакви такива кървясали очите, все едно ще ме изяде. Като някакъв дявол е.

Въпреки непоказваните кадри с феновете на Цвети се умножават след всеки епизод и много се забавляват с нейната наивност.

Това момиче ми пълни душата истинска естествена това е истинското не е срамно да питаш браво момиче

У Враца всички сме изпуснали какви ли не часове.

Естествена и много истинска, без да хвърчи в небето. А тя има талант да върви напред…..Стискам й палци 🙏🍀👍

Много забавна и истинска ! 😁 Адмирации за предаването,че дават възможност на младите да се учат и да вярват в себе си !

Шеф Ангелов въпреки, че опитва да остане строг, на моменти не може да сдържи смеха си, особено когато му поднесе „супа Цезар“ с така неизвестната на никого риба Аншоа. Цвети е като бяло платно и какво ще излезе от нея накрая и дали шеф Ангелов ще успее да направи от нея готвач ще видим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Наш емигрант иска да строи втори завод в България, отваря стотици работни места
Next: 1 картоф = бебешки меки петички. Проста домашна процедура – помага дори при нацепена кожа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.