Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи
  • Новини

Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
graddadasdasriasrjasrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С изненадващи разкрития приключиха археологическите разкопки на античния град Залдапа край Добрич.

Проучваната четирилистна църква е била цялата в стъкло и арки, което е в разрез с каноничната архитектура. Кой и защо си е позволил такъв разточителен строеж във времена, в които се строят крепости?

Залдапа като че ли не можеше да изненада повече с великолепието и лукса на църквите си.

Но археологическите проучвания сега вдигнаха за пореден път летвата с невероятния замах и лукс в смутния 6 век. Залдапа отново остави учените пред голяма въпросителна – защо са строили толкова величествена четирилистна църква извън времето и мястото си.

Това е шестата църква на античния град и от първата копка археолозите разбрали, че ще се изправят пред нещо коренно различно, съобщава БНТ.

 

„Централният вход е от запад към притвора. Тук е била закотвена касата на вратата, с необикновено широк вход, бих казал направо триумфален вход“, обяснява проф. Георги Атанасов – ръководител на археологическите проучвания.

Църквата е строена в началото на 6-ти век – време белязано от великото преселение на народите и стотиците нашествия по нашите земи. Издигната е от пепелта, между две унищожителни атаки. Навсякъде строят крепости, а тук се издига стъклен храм.

„Такова голямо количество стъкло, ние не сме попадали – вече имаме хиляди фрагменти. Значи църквата е горяла много силно. Стъклото е силно оксидирано. Трябва да е била окъпана в светлина, множество арки са й придавали усещане за ефирност“, казва още проф. Георги Атанасов.

Предполага се, че поради голямото наличие на тухли, е имало много арки, добавя Доц. Албена Миланова.

Подобно изящество и ефирност би било странно да е покрито с покрив. И археолозите имат вече доста основания да са по-сигурни – църквата е била куполна. И само срутването на подобна тежка и голяма конструкция би обяснило какво прави част от амвона на метри от центъра разхвърчало се при рухването на купола.

Амвонът в центъра на четирилистната църква също впечатлява с размерите и великолепието си.

„Амвонът е огромен за мащабите и размерите на църквата. Той заема близо една трета от вътрешното храмово пространство. Открили се от него почти всички детайли. Мраморът е от Константинопол, поръчан, доставен с цялото оборудване. Имало е претенция за голяма пищност и лукс – факт“, обясни доц. Албена Миланова.

Подът е бил покрит с красиви мозайки – също знак за престиж и богатство. Но въпреки пищността на храма, пространството, в което може да влязат хора, е твърде малко. Което кара археолозите да допуснат още една вероятност.

„Обсъждаме една друга възможност. Горе да е имало балкони. Жените, според практиката, най-често се настаняват горе, на балконите“, уточни проф. Атанасов.

След като събират фактите, учените се изправят пред нови въпроси. Тетраконхални църкви обикновено се издигат над гробовете на светци – по-ранна традиция. Тук обаче няма подобни сведения.

При толкова много изключения остава въпросът – кой е построил тази ефирна и стъклена църква? Извън времето и традициите, кого трябва да впечатли? За да се доближат до отговора, археолозите се обръщат към времето и познатата история на 6-и век.

 

 

„Ами това е времето на император Анастасий I. Времето е много интересно, защото е много размирно. Тук тече бунта на Виталиан, той владее тази провинция. Виталиан, син на Париокъл, командващ римската армия Балканите се обявява за император. Обявява война на императора прикрит монофизит или вярва, че Христос няма човешка, а само божествена природа. Скитските монаси, от Залдапа и скалните манастири наоколо, които реагират остро на тази тенденция и търсят подкрепата на Рим, най-вероятно са повлияли на Виталиан“, разказа проф. Атанасов.

Виталиан успява да завладее почти целия Балкански полуостров, стига до Константинопол., армията го обявява за император. И със сигурност е разполагал с много ресурси, за да построи грандиозните храмове на Залдапа. Те имат и друга мисия – след опустошителното нападение на хуните на Атила, хората са се разбягали.

Криптата на епископската базилика със сигурност е съхранявала целите мощи на трима светци. Те пък са пренесени от по-голямата крипта на по-ранната базилика, унищожена при хунското нашествие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двойка си купи изоставена плевня и я превърнаха в техен дом, ако надникнете вътре ще се изумите
Next: Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.