Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумително! Българин продължава да гази в най-голямото певческо шоу на Балканите
  • Новини

Изумително! Българин продължава да гази в най-голямото певческо шоу на Балканите

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sdfvdsbkfbkgnkhg.png

Българинът Яни Янков продължава да пише родната история в най-голямото балканско музикално шоу „Звезде гранда“.

26-годишният перничанин отново впечатли балканските звезди Драган Коич-Кеба, Мария Шерифович, Светлана Ражнатович (Цеца Величкович), Снежана Джуришич, Вики Милкович, Джордже Давид (рок група „Генерация 5“), Александър Милич (група „Милиграм“) и Драган Стойкович – Босанац, видя репортер на „Фокус“.

Това се случи с победа на Янков в седми кръг на мегашоуто.

Българският певец отново изпя две сръбски песни.

За изпълненията си той получи гласовете и на 6-е музикални звезди от журито, които имаха право да гласуват (Драган Коич-Кеба, Мария Шерифович, Светлана Ражнатович, Александър Милич, Джордже Давид (рок група „Генерация 5“) и Вики Милкович.

Опонентът на Янков в този кръг – 24-годишният Сидик Шабанович от Високо, Босна и Херцеговина също получи 6 гласа от толкова възможни и се стигна до дузпи, където се пее песен по избор, но „акапела“.

Там българският талант заложи отново на българска народна песен. Този път той изпя „Не казвай, любе, лека нощ“, с което получи гласовете на 3 (Светлана Ражнатович, Драган Коич-Кеба и Мария Шерифович) от 6 възможни (Джордже Давид, Вики Милкович и Александър Милич гласуваха за Шабанович).

Поради новото равенство продуцентът на шоуто Саша Попович наложи хвърлянето на монета ези-тура, последством която Янков спечели.

Ментор на Янков е Снежана Джуришич, а на Шабанович – Драган Стойкович – Босанац.

Преди 2 години Янков отново беше част от „Звезде гранда“, но участието му беше прекратено поради заболяване от коронавирус.

С успеха българинът стигна до 8-и кръг от 14 кръга общо в най-голямото балканско певческо шоу!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Иван разкри името на следващия патриарх
Next: Ето каква колосална заплата взима Димитър Рачков в Капките

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.