Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изхвърлете пинсетите! Само едно нанасяне и омразният хайдушки мустак се изпарява:
  • Без категория

Изхвърлете пинсетите! Само едно нанасяне и омразният хайдушки мустак се изпарява:

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
dsfvdfsvdfsvdfvfd

Всички, които имат проблем с нежеланото окосмяване по лицето , постоянно търсят ефикасно лекарство и лечение, което да се отърве от този проблем.

За тази цел има различни химически препарати, които за съжаление повече вредят, отколкото помагат.

 

Затова е много по-добре да опитате естествени методи . Всъщност има много прост начин, който се оказа много ефективен за премахване на космите без проблем.

5-минутен японски метод за лечение на цялото тяло

Можете да нанесете сместа навсякъде по тялото, най-добре се отразява на малките косъмчета по лицето.

 

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

1 домат
1 чаена лъжичка телешки желатин
1 супена лъжица прясно мляко

ПРОЦЕДУРА:

Доматът се измива и почиства, след което се нарязва на възможно най-дребно или се смила, за да извлече максимално сок. Най-добре го пасирайте.

След това добавете останалите две съставки и разбъркайте.

Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (две от най-силните й рецепти)

С получената смес намажете частите от лицето, където искате да премахнете косъмчетата и оставете да престои 10 минути.

След това измийте и избършете. Веднага ще забележите, че голяма част от космите са изчезнали и със сигурност ще останете доволни от резултата.

Continue Reading

Previous: Предлагат владеенето на български език да е задължително за придобиване на българско гражданство
Next: Плащането с банкови карти отива в историята? Започваме да плащаме с ръката си

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.