Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изхвърлете тези вещи от дома си преди Нова година – носят нещастие
  • Новини

Изхвърлете тези вещи от дома си преди Нова година – носят нещастие

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
vsdfvdfhbdffhfhgfh.png

Новата2023 година наближава с пълна сила. Всички знаем как с настъпването на новата година си обещаваме да започнем да живеем по нов и по-добър начин. То не са диети, уговорки за упражнения, по-щастлив живот и какво ли още не.

 

Понякога обаче каквото и да правим, то хубавите неща така и не ни се случват. Но замисляли ли сте се защо това е така?

На първо място трябва да знаете, че с настъпването на новата година е добре да се освободите от всичко ненужно – не само емоционално, ами и материално.

Знаете ли, че някои вещи у дома натрупват негативна енергия? Е, ако искате новата 2023 година да бъде щастлива за Вас, то трябва да ги изхвърлите още преди края на 2022 година.

Ето от кои вещи трябва да се отървете още тази година:

Дрехи и обувки, които не носите дълго време
Със сигурност в гардероба ви има неща, които обичате, но по една или друга причина не сте обличали през цялата тази година. Без значение каква е причината, нещо, което виси в гардероба ви повече от година без да влезе в употреба, трябва да отиде на боклука.

Всеки сезон се появяват нови тенденции, които не дават на старите неща шанс за втори живот, надвийте се и прекарайте няколко часа, за да подредите обувките и рафтовете в гардероба си, за да „освежите“ не само закачалките, но и домашната атмосфера .

Календар от миналата година
Това нещо си струва да се отървете от него без никакво съмнение. Много хора предпочитат да оставят стари календари, особено тези със сладки илюстрации, като декорация на стената, но специалистите по Фън Шуй съветват да не оставяте дори най-красивите календари, ако не ги използвате по предназначение.

Просто няма да можете психологически да се настроите към актуализациите в живота си, ако пред очите ви „мигат“ познати дати, може би някои от тях са били много неприятни.

Чорапи без чифт
Във всеки гардероб има чифтове, а най-популярни са чорапите. Ако след пране или докато подреждате нещата, установите, че някой чорап няма чифт, не се колебайте да изхвърлите „единичния“.

Няма нужда да бъдете креативни и да комбинирате този чорап с друг чифт с подобен нюанс – ако нещо е загубило чифт, трябва да се отървете от него и определено да не го носите отново.

Смята се, че такива неща натрупват най-много негативизъм и изключително негативно влияят на атмосферата в къща, където има влюбена двойка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ограничен достъп и опасност: Заплете се мистерията със състоянието на патриарх Неофит
Next: Майка: Смачкаха от насилие детенцето ми в ясла, цялото е в синини. Кметът: Видях нещо ужасно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.