Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил
  • Новини

Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
masrnasntast.png

Обявен е за издирване от Пето Районно управление на МВР в града на тепетата

От Пето Районно управление на МВР в Пловдив обявиха за издирване пловдивчанина Мартин Станчев, на 20 години, по молба на майка му Софи. Момчето е в неизвестност от вечерта на 25 януари. То е второкурсник в специалността „Ветеринарна медицина“ на Тракийския университет в Стара Загора.

Мартин в момента е в сесия и трябвало да бъде на изпит на 26 януари. По неясно засега причини не се явил, разказа майка му пред „24 часа“.

Тя няма връзка със сина си от 21,42 часа на 25 януари, когато се чули по телефона. Мартин излязъл от дома си към 19,10 часа, за да хване влак за Стара Загора, а в 21,42 часа съобщил на майка си, че е пристигнал и че върви към студентското общежитие, в което живеел в Стара Загора. Но другия ден бил изпитът му, но младежът не се явил.

Не изпускай тези оферти:

От Тракийския университет потвърдиха, че Мартин е техен студент.

Майката дава следното описание за сина си: „Висок е около 1,85 м, тежи 70 килограма. Излезе с тъмносиньо яке, кафяв пуловер и черни дънки. Носи синя раница, в момента е с дълга коса“.

Майката Софи Станчев публикува във Фейсбук апел към всеки, който може да помогне с информация за Мартин, да й се обади, публикува и негова снимка.

Пред „24 часа“ днес тя каза, че няма обяснение за неочакваното изчезване на детето й, но категорично изключи вероятността в казуса да е замесена жена. Тя смята, че момчето е било подготвено добре за предстоящия си изпит и затова е тръгнало към Стара Загора.

Трогнати от апела на майката, в Стара Загора се събраха доброволци, които издирват из града Мартин Станчев. Те казаха, че ще тръгнат от ж.п. гарата, на която се предполага, че студентът е слязъл от влака вечерта на 25 януари, и ще проследят внимателно евентуалния му маршрут до студентското общежитие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За някои може и да съм суеверна, но откакто правя това, паричките сами идват в портмонето! И на вас няма да ви навреди да опитате
Next: Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.