Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономист: Няма смисъл от инвестиция в жилище – след 20 години демографската картина в България ще е много различна
  • Новини

Икономист: Няма смисъл от инвестиция в жилище – след 20 години демографската картина в България ще е много различна

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
fsbdfggngfnhgnt.jpg

Прогнозите за ускоряване на икономическия растеж в България през 2024 година, отчитаният ръст при ипотеките, слабото и забавено въздействие на лихвената политика на ЕЦБ върху лихвените равнища в българския банков сектор са обективни причини, които ще подкрепят развитието на жилищния пазар в България догодина. Покачилата се себестойност на произведения краен продукт е друг фактор, който предотвратява падането на цените под направените от инвеститорите разходи за строителство.

 

Тези свои положителни очаквания споделиха участниците в панела „Жилищен пазар – пренареждане“, който се проведе в рамките на втората Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023 на сп. „Мениджър“.

Икономическите прогнози за страната догодина варират между ръст от 2 процента на Виенския институт за международни икономически изследвания (WiiW) от юли тази година и 3,3 на сто на българското Министерство на финансите от април. Очакванията за 2024 година са свързани и със спад на инфлацията и подобряване на разполагаемия доход на домакинствата. Инфлацията беше определена като важен двигател на инвестиционната строителна активност в, посочиха участниците в дискусията.

 

Това според Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), води до промяна в развитието на жилищния пазар в България по модел на развитите западни пазари, където жилищата са недостъпни за купувачите, а животът под наем е предпочитан от тях. Общините и държавата са длъжни да се намесят на жилищния пазар, но тази намеса трябва да бъде на пазарен принцип, смята Георги Шопов, позовавайки се на опита на Виена за контрол на ценовите равнища и осигуряването на достъпни жилища.

 

Жилищният пазар в България е изключително динамичен, многоцветен и трудно може да се направи генерална прогноза затова накъде ще поеме в следващите месеци. В същото време обаче спокойно може да се каже, че желание за покупка на жилища не липсва. Проблемът идва от невъзможността на хората да си позволят желаните имоти. Или иначе казано, все повече намалява покупателната способност на хората, а цените на жилищата не спират да растат.

Около това мнение се обединиха участниците в годишната конференция.

 

Всички експерти и анализатори са единодушни: през покупката на имот хората спасяват парите си от инфлацията. Според икономисти обаче е добре нещата да се погледнат и от друг ъгъл.

Макроикономически погледнато България е сред държавите с най-бързо намаляващо население в Европейския съюз, което означава, че след 20 години демографската картина в България ще е много различна.

На пръв поглед това показва, че няма смисъл от жилища“, казва Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономически политики, цитиран от „Economic.bg“.

 

Друг фактор, който показва, че не е добре да се инвестира в недвижими имоти, според Георгиев, са данните на Евростат, според които България е една от държавите с най-голям процент на собствени жилища на глава от населението. По думите на Ясен Георгиев това означава, че не може да се разчита на наемния пазар в страната и той не е достатъчно развит като този в Лондон и Париж, например.

Той подкрепя твърдението си, че пазарът е изключително цветен и нюансиран и с факта, че огромен процент – около 25 – от жилищата в България са необитаеми.

 

По данни на МРРБ има около 46 000 сгради, които се нуждаят от сериозно саниране. Това означава, че да, имаме нужда от нови проекти, но има и обективни факти, доказващи, че не използваме достатъчно добре сградния фонд“, казва Ясен Георгиев.

Икономистът достига и до извода, че е изключително трудно да се даде пълна и ясна картина на ситуацията в сектора и трябва много внимателно да се анализират всички фактори и аспекти.

 

Борба с високите цени

Според председателят на НАСП ключът към справянето с високите цени на имотите в България е строителството. И колкото повече предлагане има, толкова по-достъпни ще бъдат цените. Затова апелира към улесняване на процесите по издаване на разрешителни за строеж – кауза, за която той и неговата асоциация се борят от години.

 

Според Ралица Ценова, директор „Продажби“ в Home2U, цените на жилищата винаги ще вървят нагоре.

Много хора спекулираха, че с падането на броя на сделките ще паднат и цените. Но това не е така, защото себестойността на този продукт не се променя“, казва тя.

Според нея причината за забавянето на покупките идва от спада в интереса към жилищата на зелено и страха на хората от неизвестното.

В заключение всички участници в дискусията заявиха своя оптимизъм за предстоящата година. Без да дават конкретни прогнози накъде ще поеме пазарът или цените, са убедени, че инвестицията в имот винаги е печеливша.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БАН: Нов трус край Симитли, вече един месец районът е център на сеизмична поредица
Next: Нов скандал с промените в бТВ! Зрителите са недоволни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.