Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева: Умирах по няколко пъти всеки ден – имах паник атаки, идваше Бърза помощ
  • Новини

Илиана Раева: Умирах по няколко пъти всеки ден – имах паник атаки, идваше Бърза помощ

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
rqwrfdsgfgfdhfghgf.png

В навечерието на 60-годишния си юбилей „златното момиче“ на българската художествена гимнастика Илиана Раева разкри дълго пазени тайни в предаването „Събуди се“ по NOVA. Пот, сълзи и злато – нова е нейната история. Такава, каквато никога не сте я виждали.

„Не мога да ходя спокойно, да се наслаждавам на живота. Не приемам трудностите като несправедливост, а като предизвикателство. Сега мога да кажа, че съм по-трезва, по-спокойна, по-мъдра. Благодарна съм на съдбата си съм щастлива да бъда истинска бунтарка.“

„По-младата Илиана не се съобразяваше с много неща, но впоследствие се научих да пренебрегвам принципите си в името на работата. Златен олимпийски медал ми беше фиксидея и се радвам, че я постигнах. След спечелването на титлата настана хармония в душата ми. „

„Моята самонаедяност дразни мнозина, но аз съм такава. Имаше само един момент, в който се смирих. Това беше в Токио, когато чаках да излезе оценката на Русия. Не мога да опиша този момент. Бог ме е избрал аз да мина през този ад. Никога не ми е минавало през ума да се откажа, въпреки че бях замеряна с какво ли не и мнозина чакаха момента да ме разкъсат. Господ праща най-тежките изпитания на любимците си. Винаги съм го знаела. Сънувах много интересен сън преди Олимпиадата, свързан с Русия и Ирина Винер. Но още не е дошло времето да го разкажа. Знаех, че сме най-силни, но се страхувах.“

„През 1995 година преживях тежък здравословен проблем. Имах тотален психолигечски срив – тремори, паник атаки всеки ден. Всеки ден умирах по няколко пъти, всеки ден идваше Бърза помощ.“

„Преживяла съм и две много тежки катастрофи. При едната колата ми се въртя по таван. Зад гърба ми е и една много тежка операция, при която загубих много количество кръв и бях на косъмче от отвъдното. Тогава Наско беше неотлъчно до мен, той ми помогна много. Ходихме къде ли не, само на Рупите при Ванга няколко пъти. Вярвах й много и тогава тя ми каза – нищо ти няма, трябва да отидеш на баир и само да слушаш пилците. Затова отидох на Сърница в Родопите. Сутрин ставах в 4 часа сутринта и слушах птичките как пеят, наблюдавах природата как се събужда. Спрях да пуша и да пия алкохол. Наско беше вдигнал ръце от мен, а и не само той.“

„Веднъж казах на глас пред иконата всичките си грехове и стана наистина чудо – преродих се с жажда за живот и работа. Когато започнеш да вярваш в неписаните закони, ти започваш да ги прилагаш. Резултатите бяха невероятни. Когато ги наруша, винаги получавам шамар. Едно е да си лош и да не го знаеш, а друго е когато си наясно.“

„За любовта с Наско мога да говоря много. Той е моята страст, моят ангел-хранител. Тази година ще честваме 40 години от нашия брак, това е моят човек. Мога да разкажа много интересен случай от началото на нашата любов. Бяхме на 22-23 години, когато коли на УБО – това бяха службите, които следяха престъпниците, започнаха да ни следят нас. Продължи един месец, а в началото ние дори не знаехме.

Един левскар каза на Наско – имаш опашка от ченгета, внимавай. След тренировка той ме взимаше от залата на Герена и забелязахме, че винаги има кола зад нас. Затова започнахме да си играем – минавахме на червено, криехме се в гаражи. Няколко месеца след това разбрахме, че един човек е написал донос срещу Наско – бил се занивамал с продажба на видеокасети. После по пътя имахме много перипетии, които продължават и до сега с нашия Левски и моите амбиции в гимнастиката.“

„Загубата на майка ми е продължава да бъде непреодолима бездна. Копнея да я прегърна, да й хвана ръчичките, както в болницата преди да си отиде. На 90- годишнината татако си мислех, че тя е с нас.“

„Минава ми мисълта да се откажа, но усещам страх. Всички около мен не ми дават да го направя, но аз не мога безкрайно да се занимавам с това нещо. Не е ок и затова работя в тази посока. Невяна Владинова, която е мой заместник, идва навсякъде с мен на всички срещи. Искам да слуша, да се учи, след това си говорим. Тя показва изключителен интелект, а аз вярвам в младите.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочистване и детоксикация на тялото с ябълки! Правете го всеки месец и ще избегнете много заболявания
Next: Пенсията и заплатата ви според категорията труд, справка от НОИ

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.