Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват роднините и близките си
  • Новини

Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват роднините и близките си

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
cphianalna.png

В кои дни починалите посещават своите роднини и защо го правят – въпрос, който често си задават хора, които искат да видят мъртвите или вече са ги виждали и не могат да разберат защо го правят. Смята се, че има определени дни, когато мъртвите могат да дойдат при живите.

Някои вярват, че починалите роднини ни безпокоят по основателни причини. И това е точно така. Езотериците смятат, че човек, напуснал този живот, може да предупреди свой роднина за предстоящи неприятности, пише trud.bg. Някои хора искат да видят починал роднина, защото им липсва.

Други, напротив, страхуват се, но когато починалият дойде при човек, те веднага започват да търси отговор на въпроса защо е дошъл и какво е искал да им каже.

 

Смята се, че има три дни в годината, в които мъртвият може да посети своите близки и да го направи по различни начини. Най-често починалият може да бъде видян на рождения си ден или в деня на своята смърт. Може да се появи година или няколко години след трагичната дата. Важно е да се отбележи, че починалият не идва напразно. Ако пък не се появява – още по-добре, това значи, че не предстоят никакви пречки в живота на живите.

Има още един ден, когато мъртвият може да дойде при роднините си – това е четиридесетият ден след смъртта му, когато душата напуска земята. Този ден е специален, тъй като починалият вече няма да може да се яви на близките си в реален вид, а само насън.

Първият въпрос, който възниква сред хората, които биват посещавани от своите починали роднини, е защо го правят. Смята се, че когато човек умре, той вижда съдбата на своя близък роднина. Понякога починалият идва да помогне или да предупреди за нещастие, което може да бъде предотвратено. Най-важното за неговия роднина е да разбера защо е дошъл при него, тъй като починалият не може директно да каже за предстоящата беда.

Понякога самите хора могат да намерят отговора, като внимателно анализират поведението на починалия, който се е появил. Най-често идват насън – могат да ходят, да ядат, да пият, но някои подробности определено ще покажат какво иска да му каже мъртвия.

Много експерти смятат, че починалият понякога се появява, за да предупреди за скорошното заминаване на роднина в отвъдния свят. В тези случаи починалото лице дърпа ръцете му или го вика при себе си. Насън той може да го повика заедно да вървят по пътя, това ще означава, че иска да го прибере при себе си.

Не се притеснявайте, когато починал роднина ви се яви насън. Най-често това е просто желание да видите любим човек, което е въплътено в сън. Хубаво е, че можете да видите някой, който е отишъл в отвъдния свят, макар и само в съновиденията си.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петков постави тежък ултиматум на Борисов и ГЕРБ, но призна най-голямата си грешка
Next: Минералната вода в България – къде и какво лекува

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.