Има ли някой, който да не помни мелодията, с която милиони младежи влизаха през септември в казармата

Казармата е преживяване, което си има позитивни и отрицателни страни

. След като парламентът отхвърли предложението на депутатите от Патриотичния фронт за връщане на задължителната военна служба, е време да си припомним една знакова песен. Това е мелодията, с която по време на социализма завършваше всяко изпращане на новобранците в Българската армия.

Изпълнението на Status Quo караше да настръхват не само младежите, напускащи дома си за период от 2 години, но и всички роднини и приятели. Да си припомним великолепното парче „In The Army Now“, което неизменно огласяше българските градове и села през септември.

Парчето е емблематично за британската рок група и е от едноименния студиен албум, излязъл през 1986 година.
То веднага оглавява класациите в по-голямата част от европейските страни и не слиза от върховете и през следващата 1987 година. Създадената през далечната 1962 година рок група е любима на поколения меломани и продължава концертната си дейност и до днес.

Всъщност, оригиналът принадлежи на родените в Южна Африка нидерландци – братята Роб и Ферди Боланд, които я записват през 1981 г., но не постигат особен успех. Това ще се случи цяла петилетка по-късно, когато в истински хит ще я превърнат британските рокдинозаври от Лондон.

През 1986 г. тяхната версия заема второ място в родната Великобритания и първо място в Германия, Австрия и Швейцария, и то – през първата седмица с пускането на пазара.
Впоследствие песента е изпълнявана и от други групи, сред които са словенската Laibach (в албума си от 1994 г., озаглавен NATO), френската Les Enfoires (под заглавие Ici Les Enfoires, с френски текст, издадена като сингъл също през 1994 г.).

Ако има група на света, за която може да се каже, че е живяла рок-енрол на 100 %, то това безспорно е „Стейтъс Куо“ (Status Quo). Основана е от басиста Алън Ланкастър и китариста, и вокалист Франсис Роси.

Отначало бандата се нарича „Спектърс“

(The Spectres), още в далечната 1962-ра, но нямали голям успех и променили името й.

За близо 55-годишната си история те са свирили на живо повече от 6000 пъти, а публиката им е била общо 25 милиона души. През всичките тези години са пропътували милиони километри и са прекарали общо над 23 години в турнета, далеч от дома.