Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманярите са изкопали съкровищата за 120 млрд. паунда
  • Новини

Иманярите са изкопали съкровищата за 120 млрд. паунда

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
wnwqnqwdwqdwqrwt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Излиза новата настолна игра „Археолози срещу иманяри“, създадена по проект на Archaeologia Bulgarica, похвалиха се от онлайн платформата.

Били готови не само 6-те оригинални фигурки, които ще разделят играчите на археолози и иманяри, но и мини пъзелите с находките от 14-те археологически обекта, разположени по картата на България. Сред артефактите е и намерената при разкопките в Хераклея Синтика женска мраморна глава.

Това е чудесно, но надали ще спре десетките хиляди иманяри, по някои данни 150 000 , които бродят и изтърбушват България.

4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света, сочи проучване, направено от службите на Кралицата, както сме писали. Сериозна пачка, нали? Умножете я по годините на прехода, за да получите приблизително колосалната сума, която са ни измъкнали.

Близо 120 млрд.паунда, може и повече. А културно-историческата загуба е неизмерима, изтрита е голяма част от паметта на земята ни.

Има и иманяри, които изгарят, разбира се. За малко…

Известният в тези среди иманяр Илия Д., с прякор Джингиза, е бил арестуван в началото на седмицата.

В дома му в Старосел полицаите от РУ Хисар са открили при претърсването 85 старинни монети от различни епохи. Предполага се, че са изключителноо ценни, дадени са за експертиза, за да се установи автентичността им и към кой период принадлежат, съобщиха от полицията. Но надали ще съобщят резултатите.

В къщата на 45-годишния изпечен иманяр е намерен е метал детектор, както и малко марихуана. Джингиза е бил арестуван за 24 часа, повдигнато му е обвинение, вчера е освободен с мярка „подписка“. Той е вълк-единак, копае сам и сам търси съкровища, твърдят източници на онлайн издание.

Такива отдавна няма, колеги. И да копае сам, находките отиват при точно определени дилъри на антики, а от там при няколко боса.

В Хисарско, апропо, действа една от най-мощните и нагли иманярски мафии у нас.

За някои от нейните босове се знае, че е открили безценни тракийски съкровища и артефакти, които никога няма да видим. Нито ние, нито децата ни. А част от историята ни е безвъзратно изтрита от лицето на земята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри трескаво търсят край Скалско съкровището на болярина Мартин
Next: Великото преселение: Гурбетчии масово се връщат по селата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.