Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имате ли къща на село: Не бързайте да я продавате, ето защо
  • Новини

Имате ли къща на село: Не бързайте да я продавате, ето защо

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
qwtqwrqwrasrasttastsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цените на селските имоти рязко се покачват в резултат на инфлацията, казват брокери на имоти.

Нарасна желанието на хората да имат собствен дом по-близо до природата, където могат да ходят със семейството си, а дори и да работят дистанционно. Тази тенденция продължава и досега.

Високата инфлация доведе до поскъпване на строителните материали, а това повишава цените и на селските къщи, особено на реновираните. Затова все повече българи се замислят, дали да не защитят спестяванията си, като ги вложат в селски недвижим имот, чиито цени непрекъснато нарастват, вместо да ги оставят да се обезценяват в банките в условията на ниски лихви.

Старите селски къщи са много добра инвестиция за хора, които нямат достатъчно пари, за да купят хубав апартамент в голям град, защото цените им са по-ниски. Така и хора, които имат по-малко налични пари в брой, могат да ги инвестират в имот. Освен това селската къща може да бъде ползвана от семейството, докато цената ѝ расте с времето, за разлика от парите в банка.

При покупката на селска къща трябва внимателно да прецените какви допълнителни разходи ще бъдат необходими за ремонт и обзавеждане. През настоящата година бяха повишени цените на строителните материали, а и майсторите искат по-висока цена за труда си.

За да придобиете по-точна представа за необходимите разходи по ремонта, може да говорите със строителна бригада още преди покупката, и да поискате ориентировъчна цена на подобренията по имота, на които държите.

Така ще си спестите неприятни изненади и ще знаете дали разполагате с необходимия бюджет. Разбира се, възможен е и друг подход. Да купите имота, да поправите само най-основното и да го ползвате, а подобрения да правите постепенно във времето според финансовите си възможности. Така с направените инвестиции през годините ще вдигате стойността на имота при евентуална бъдеща продажба.

Интересът към селските имоти ще продължи да бъде голям, категорични са брокерите. Затова покупката на селска къща е чудесна възможност за инвестиция на наличните средства. Много хора взимат и банкови кредити за покупка на селски имоти.

Последната стъпка, преди да отседнете в новия си дом на село, е обзавеждането. На пазара има мебели в изключително широк диапазон на цените. Но е добре предварително да имате план как да изглежда селската къща и каква функционалност търсите от помещенията и да се придържате към него.

Има търсене в цялата страна

Арбанаси е сред най-скъпите места

В района на София №1 е Лозен

Има търсене на селски имоти буквално в цяла България, показват данни на Асоциацията на българските села. Най-активно е търсенето и най-много сделки има в селата около София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Благоевград, Плевен, Ловеч и Шумен.

Повечето купувачи са млади семейства в трудова възраст, които търсят алтернатива на живота в града и упражняват свободни професии, позволяващи им да работят от село. Или пък просто искат втори дом, където да ходят през уикенда. Друг голям процент купувачи са хора в пенсионна възраст, които предпочитат да изкарат старините си на спокойно място по-близо до природата.

В селата от Великотърновска област най-скъпи са имотите в Арбанаси. В пловдивска област най-скъпи са селата Марково, Куклен, Белащица и Брани поле. В Софийска област това са селата Лозен, Бистрица, Рударци, Кладница и Мърчаево. За района на Варна най-скъпи са имотите в селата Долище, Преселци, Кичево, Звездица. В област Габрово най-скъпо е село Боженци, в Родопите – село Долен, в Троянския Балкан – селата Валевци, Чифлик, Шипково, Бели Осъм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани
Next: Еньовден е скоро: Ето какво се прави за здраве и късмет и колко билки се берат в нощта преди празника

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.