Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имах един стар комплект вилици, но не ми се хвърляше, тогава попаднах на тези 15 гениални идеи какво да правя с тях
  • Новини

Имах един стар комплект вилици, но не ми се хвърляше, тогава попаднах на тези 15 гениални идеи какво да правя с тях

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
dfvdfsvfdhfdjghj.png

Ако перефразирате общата фраза, се оказва, че всичко ново е умело преоткрито старо . Жалко е, че рядко си спомняме това

Във всяка къща вероятно има определен брой прибори за хранене, които не могат да бъдат поставени на масата, но ви е жал да изхвърлите. Затова днес ви съветваме да не бързате да се разделяте с тях особено с вилиците . В края на краищата можете да направите много готини дизайнерски предмети от тях!

Най-простото е да използвате вилици като дръжки за кухненски шкафове. Стилни и достатъчно издръжливи, какво да иска повече човек

Изглежда, че вилиците са специално проектирани да бъдат прикрепени към кухненските мебели!

 

Сладко малко нещо запоставка за салфетки и солнички на масата.

 

Свещници за романтично настроение и уютна атмосфера.

Държачът под формата на охлюв за хартиени салфетки.

Оригинални държачи на салфетки за гости.

Ярки закачалки за дрехи в коридора.

Още няколко модификации на вилиците

Необичайна стойка за яйца – страхотна идея за сервиране!

 

Домашният ключодържател е подходящ като сладък подарък без причина.

Стилно дизайнерско, което е винаги е с вас, оригинален подарък определено

Необичайният висулка веднага ще привлече вниманието към деколтето ви!

За да направите ярка украса, може да ви влезне в употреба дори и за пръстен

Богато украсена гривна от винтидж стил, която да подчертае грациозните ви китки.

Трудна работа, но ефектът си заслужава усилията!

Даването на нов живот на стари неща не е само вълнуващо занимание, но и вълнуващо хоби. Това е осъществим принос за поддържане на околната среда и намаляване на количеството боклук на планетата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Господ е дарил всяка зодия с уникален БОЖИ ДАР при раждането – ето какъв е твоят
Next: Дойде и най-черната вест! Шофьорът в Монтана, убил на пътя жена, се оказа полицай

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.