Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата
  • Новини

Имотният балон ще се спука всеки момент! Ето какво ще се случи с цената на жилищата

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
ghfdhbdfhgfhghgfh.png

Очакваме фаза на спад в класическия бизнес цикъл, като първите потърпевши индустрии ще бъдат имотите, ще ги последва банковото кредитиране, свиване на достъпа до капитал, но заедно с тях ще бъдат ударени и всички индустрии, които са разчитали на рисково финансиране. Това каза Георги Стоев, съосновател и председател на Trakia Tech, пред Bloomberg TV Bulgaria.

„Ако разделим диверсификацията на три големи групи – добивни, суровинни и технологични компании, влизаме в период, в който със сигурност компаниите от първата група ще бъде по-предпочитана от гледна точка на менажиране на риска“.

Имотният сектор винаги е първият, който сигнализира за криза и първият, който „отнася“ свиването на кредитирането, каза Стоев.

По думите му в момента сме в по-различна среда в сравнение с миналия имотен балон, който се спука с тежки последствия, защото експозицията към ваканционни имоти, чиито цени тогава спаднаха в пъти, не е толкова голяма.

„Сега сме в ситуация, в която ефектът ще бъде в големите градове, където имотите традиционно не носят толкова голям риск. Въпреки това в години на свиване на търсенето, най-вече поради свиване на ипотечното кредитиране, спад от порядъка на 20-25% е очакван и е в рамките на нормалния цикъл„, каза Стоев.

„В момента се наблюдава значително влошаване на бизнес климата от гледна точка на планове за нови инвестиции. Живеем в ситуация на рязко скочила несигурност и тежка непредвидимост в много слоеве на политиката и на икономическия живот. В началото сме на рецесионната вълна. Цикълът от инфлационен и изкуствено подемен отива в посока на стагниране“, заяви той.

„В настоящата ситуация компаниите, които са по-добре защитени са тези, които имат по-добре установени пазарни капацитети да добиват суровини“, коментира Стоев.

„Но е добре суровинните компании да бъдат разделени на две. От една страна стоят тези, които разчитат на нетехнологични фактори за ръст, а не на висока производителност. Те не са в благоприятна позиция за растеж в сегашната фаза на цикъла.

От друга страна компании, които са инвестирали в по-добри технологии, в по-добра производителност на всяко работно място, ще бъдат по-предпочитани, както от капитала, така и от хората, които биха искали да работят при тях на по-високи заплати“, поясни експертът и допълни:

„Всички компании, които разчитат на ново финансиране, в момента влизат в нова ситуация на по-трудното им привличане и по-високи лихви“.

„Голяма част от антикризисните мерки са по-скоро израз на политическо безсилие, а не на макроикономически разум“, заяви Стоев и каза още: „По-важното е не какви са цените за пенсионерите, защото ако има подкрепа за социалния сектор, то тя трябва да е за домакинствата. Но тук трябва да си зададем въпроса как можем да подкрепим бизнес, който е в период на тежка промяна на относителните цени в негов ущърб“.

„Инфлацията, освен монетарен проблем, е и проблем, който променя относителните цени. Ние сме в ситуация, в която трябва да си отговорим на въпроса как промяната на относителните цени променя намеренията да се инвестира и да се прави бизнес. И ако този анализ правителството го прави, вероятно техните политики ще бъдат доста по-смислени за бизнеса и за обществото“, категоричен бе Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха колко пари са взели Кубрат и Тервел Пулеви за мачовете в Калифорния
Next: Крадците обират домовете ни по нова схема, а ключари разкриха спасението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.