Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков
  • Новини

Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
inasitiasrig.jpg

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят. Това разкри журналистката Соня Колтуклиева във „Фейсбук“.

Ето какво още написа тя:

„Кирето, комшията, още не ми се е обадил, а обеща – още преди два дена. Исках да го питам някои неща за Лена и политиката, за нейната кантора и за платените места в листите на “Продължаваме промяната”.

Крие се, мълчи… Разбирам го, завалията. Има си драматични проблеми с партията, дето още не е регистрирана и трябва пак да търпи компанията на тоя, Насти-мира.

Не изпускай тези оферти:

Не е само това.

Игнорират го. Наритват го. Пенсионират го.

Бях предупредила кара Петко, комшията, още като мина вотът на недоверие в парламента. От триото Клоуна-Хищника-Ковчежника, ще изритат синчето му, защото се превръща в тотал-щета за бизнеса.

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят.

Той, Асен, е прецакал Мортен Лунд и свои приятели, та един Кирил ли ще му се опре?! Няма как – не!

Пиарката на Асен Василев ще командва парада, ‘щото шефката й Диана Дамянова хвана гората. Лидия в занаята е много зле, де, но няма значение. Каквото не може да се купи с много пари, се купува с медийни кампании по големите телевизии с още повече пари. Те имат.

Пропагандната машина бумти ли бумти! Дойче Веле сравнява Асен Василев с Иван Костов (малеееййй!); Гого Папионката – пардон, г-н Лозанов, директор в държавната БТА, притичва ”на крака” със служебната кола до хола на Асеня, да му зададе 28 въпроса (лелееее) – пак за Дойче Веле.

Представям си Мария Цънцарова и Лора Крумова, Миролюба и богинитье, как ревнуват, за състезанието се подготвят: кой е по-по-най добър в облиз…обгрижването на финансовия гений (въх, недей).

Какво тук значи някакъв си Кики?!

“Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен…” (Васил Найденов)“.

Източник: Соня Колтуклиева

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията с бебето на Азис е разкрита
Next: 4 наглед невинни симптома, които показват липсата на жизненоважни витамини

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.