Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искам да разкажа актуалната истина за голямата любов на Слави Т. Трифонов – Мартина Огнянова
  • Новини

Искам да разкажа актуалната истина за голямата любов на Слави Т. Трифонов – Мартина Огнянова

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot-2023-06-30-at-20.38.45.png

Всички модни придобивки на бившата балерина от „Магаданс“ са изключително скъпи и са от периода, в който бе жената до Слави Трифонов

Бившата годеница на Слави Трифонов – танцьорката Мартина Огнянова, едва смогва да изхрани трите си деца. Наскоро варненката роди трети син от настоящия си мъж – треньора по бокс Коко Колев, а финансовото положение на многодетното семейство явно не е никак розово. Мартина пак се е принудила да разпродава абсолютно всички свои дрехи, чанти, обувки в групи за търговия в социалната мрежа фейсбук, пише вестник Ретро.

Красивата Мартина Огнянова танцува в „Шоуто на Слави“, където придоби слава и показа уменията си.

Всички модни придобивки на бившата балерина от „Магаданс“ са изключително скъпи и са от периода, в който бе жената до Слави Трифонов. Става дума за маркови обувки, рокли и аксесоари за хиляди левове, купувани от щедрия учиндолец за тогавашната му годеница.

Предвидливо след раздялата им Мартина си е прибрала целия багаж и е отнесла всички луксозни подаръци със себе си, за да може да разчита към днешна дата на продажбата им. Една от последните ѝ обяви е за рокля, обсипана със стотици камъни. „Момичета, с голямо вълнение ви представям една фантастична рокля. Изработена е от перли и сваровски кристали. Обличала съм я само веднъж, за повод. Носена е 2 часа. Размерът е S/M. Купувана е за 7000 лв. Моята цена за вас е 2500 лв.“, пише Мартина.

Мераклийка за тоалета обаче още не е открила. „Мили дами, иска ми се да се освободя бързо от около 100 чифта от моите обувки. Някои са чисто нови. Повечето са носени веднъж и са в безупречен вид! Много малко от чифтовете са носени 2-3 пъти. Всеки един от чифтовете е купуван за над 1000 лв., повечето дори над 2000 лв.“,

пише в друга обява бившата на Слави. В нея тя е публикувала шедьоври на дизайнери като Джузепе Заноти, Версаче, Балдинини, Филип Плейн, Александър Маккуин, Армани, модните къщи „Прада“ „ Луи Вюитон“ и много други, купувани основно от чужбина по време на пътешествията им с Трифонов. Тя продава и над 30 дамски чанти, по нейни думи купувани на цени между 2000 и 6000 лева всяка.

Малцина фейсбук потребители са успели да разгадаят самоличността на Мартина, която към днешна дата изглежда неузнаваема. Тя, мъжът ѝ и трите им деца Матео, Лука и Нико вече година живеят далеч от София, в старозагорското село Шаново. Там те си купиха стара селска къща, която така и не смогвали да ремонтират.

Варненката дълги години живя на семейни начала с Трифонов, а накрая го опозори, като му изневери именно с боксьора Коко Колев, за когото днес е омъжена. В момента двамата се издържат освен от продажба на вещи и от психологически консултации. От известно време насам те дават на клиентите си полезни житейски съвети за справяне с различни ситуации, макар нито един от двамата да няма образование за психолог.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Минаха два месеца от договора и Валерия Георгиева разкара Евгени Маринов: Да ви кажа истината за двойката
Next: Проф. Д-р Волфганг Рицдорф: Мълчах 35 години, сега публикувам документа. Стефка Костадинова я болеше кръста, скочи 226 см. в Италия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.