Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за Владимир Карамазов и задкулусието в бТВ и Сървайвър: Довиждане
  • Новини

Истината за Владимир Карамазов и задкулусието в бТВ и Сървайвър: Довиждане

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
vasdlasdaosd.png

В двете най-популярни телевизии ври и кипи заради предстоящият старт на пролетния телевизионен сезон, който ще стартира през февруари. В момент на растяща инфлация и финансова криза, битката за рейтинг и рекламодатели ще бъде жестока.

„бТВ“ за поредна година залага на утвърдени и познати формати, но с нова концепция. Такова ще е приключенското ралити „Survivor: В непознати води“. За първи път обаче то ще се снима на принципа на Биг Брадър и ще се излъчва в реално време.

Владимир Карамазов с красив портрет, който той е качил в личния си Инстаграм акаунт.

Участниците ще оцеляват на остров в Карибите, а мотото на седмия сезон е „В непознати води“. Владимир Карамазов няма да е водещ, защото „бТВ“ е ангажирала турска компания, която сменя продуцентската фирма на Евтим Милошев, пише „Ретро“.

Не изпускай тези оферти:

По-очакван от „Сървайвър“ в ефира на медията е само вторият сезон на „Ергенът“. В обувките на миналогодишния ерген Виктор Стоянов влиза пианистът със световна слава Евгени Генчев.

Предаването е заснето в околностите на турския курорт „Бодрум“. Водещ ще бъде отново Наум Шопов, продуценти са Old School, компанията която снимаше Биг Брадър и зад, която стоят Нико Тупарев и Радо Тушев.

Макар и предаването да не е започнало вече се шушука името на победителката.

Новият „Ерген“ – Евгени Генчев за чието сърце ще се състезават 25 дами пред телевизионните камери.

Кулинарното шоу „MasterChef“ пак ще има своя осми сезон в ефира на bTV. От канала анонсираха, че снимките започват през първото тримесечие на 2023 година, но още не е ясно дали ще се излъчват тази пролет или есента.

Съдийският панел се пази в пълна тайна, но се знае, че ще бъде в чисто нов състав. Говори се, че в него ще се включи жената на бившия премиер Кирил Петков – Линда, но слуховете не са потвърдени.

Един от победителите в „Мастършеф“ – Мария Жекова, която с усмивка позира с наградата си.

„Стани богат“ с Михаил Билалов също е в програмната схема на телевизията, също произвеждано от Old School.

От NOVA също залагат на сигурно и любимо шоу, макар и някои зрители да го определят като изтъркано.

От февруари „Като две капки вода“ пак ще бъде на екран със своя 11 сезон. Водещи на развлекателното предаване остават Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро.

Продуцентът Маги Халваджиян е имал колебания дали да задържи в журЕто Юлиан Вергов след разразилия се скандал с битата актриса Диана Димитрова.

Победителят във формата „Като две капки вода“ – Рафи в момента, в който разбира, че взима наградата.

В крайна сметка аременецът решил Вергов да продължи да журира и в новия сезон с Хилда Казасян и Фънки.

Другата радостна за зрителя новина е продължението на триумфалният поход на екран на риалитито за влюбени двойки „Един за друг“.

Негов водещ за четвърти път ще бъде бившият синоптик Емо Чолаков. Шоуто ще се редува в ефира на телевизията заедно с новия сезон на „Hell’s kitchen“ с шеф Виктор Ангелов.

В програмата на канала ще влезе и новият комедиен български сериал със заглавие „Много мой човек“.

БНТ поднася на своите почитатели два нови български сериала – „Вина“ на режисьора Виктор Божинов и „Войната на буквите“ за създаването на българската азбука – Кирилицата, по едноименния роман на Людмила Филипова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за Яни Андреев – хубавите бузки от Фермата 8 и любовта му: новата зведна двойка на България
Next: Добра новина! Рязко вдигат социалните помощи от 1 юни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.