Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Исторически момент за света: Индия кацна на Луната
  • Новини

Исторически момент за света: Индия кацна на Луната

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
fghjjytjytjyt.png

Индийската мисия “Чандраян-3″ завърши успешно с кацането спускаемия апарат “Викрам” върху повърхността на Луната. С това бе прекъсната черната серия на човечеството, което от дълго време не успяваше да изпрати апарат на естествения ни спътник.

“Викрам” кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 бълг. време. Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите.

Преди това “Чандраян-2” не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”) и Израел (“Берешийт”). Преди дни руската “Луна-25” се разби след като загуби връзка с “Роскосмос”.

Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем апарат на Луната през този век. И четвъртата, която въобще е правила това – след СССР, САЩ и Китай.

Спускаемият апарат “Викрам” (кръстен е на основателя на индийската космическа програма Викрам Сарабхай) се отдели преди дни успешно от “Чандраян-3” и се отправи към планираното място за кацане – Южния полюс на Луната, същото място, което целеше втората мисия на Индия и руската мисия.

На “Чандраян-3” му трябваше доста време за да стигне до Луната (мисията стартира на 14 юли), защото има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти успешно направиха корекция на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият апарат “Викрам” (1500 кг) , който носи и 26-килограмовия луноход “Прагян” (санскритската дума за мъдрост).

От санскрит пък името на мисията – “Чандраян”, може да се преведе като “лунен кораб”.

Когато достигна до лунна орбита индийският лунен апарат “Чандраян-3” установи контакт с орбиталната станция “Чандраян-2”, съобщи Индийската организация за космически изследвания. Орбиталната станция на мисията “Чандраян-2” се намира в лунна орбита от 2019 г. Тогава Индия се опита да прилуни модул, но той се разби при кацането. Оттогава станцията “Чандраян-2” продължава работата си в лунна орбита, т.е. сега Индия има две станции около спътника.

“Чандраян-3” струва 6,1 млрд. рупии ($75 млн.; £58 млн.), има “същите цели” като своя предшественик – да осигури меко кацане на повърхността на Луната, добави той. Спускаемият апарат носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата близо до повърхността и тектоничната активност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.

Досега нито един апарат не е кацал в полярните райони на Луната. Южният лунен полюс е цел тъй като на полюсите слънцето грее ниско – винаги се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и вероятно в тях има залежи от воден лед. А това означава ресурси за бъдещите лунни колонисти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ректорът на Стопанската академия в Свищов предлага стипендия и безплатно обучение на Нургюл
Next: Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.