Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието
  • Новини

История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
treafgsdfghfh.jpg

Разказ за човечността на един полицай на фона на трагедията, породена от природното бедствие по родното Черноморие, събра огромен заряд от обществена подкрепа и енергия.

 

Името му е Румен Колев и за десетки семейства, отцепени от бедствието на пътя край Царево, той е герой.

 

„Бъди здрав и благословен полицай Колев“, написа Ивелина Маринова – една от българките, блокирани с часове от потопа.

Ето и целият ѝ разказ:

 

Ще ви споделя снимката на един изключителен Човек.
Споделете я!
Доброто трябва да се споделя,
защото това е пътят към нашето спасение.

Този Човек с главно Ч е полицай.
И то какъв полицай!
Изпълних се с толкова много вяра, като го гледах, часове във водното бедствие !

 

Чувствах сигурност и спокойствие, въпреки всички наоколо!

Та, искам да споделя за пет часа, които прекарахме със семейството си в колата си, като пред нас 10 метра широка река от дъжд с дълбочина 1.50, пропаднал мост, а 1 км. зад нас още едно корито вода по дерето и направо в морето..

Та, този полицай беше там от 4ч. сутринта а ние от 11ч. влязохме в това потопно приключение.

 

Той обикаляше от кола на кола и излъчваше увереност и мир.

Може би бяхме около 30-40 автомобила, а той ПОЛИЦАЯТ се усмихваше на всички много благо и ведро .
По едно време, даже занесе шишето си вода на детенце, което беше жадничко на две коли пред нас разстояние.

 

Валеше порой, а той си обикаляше часове в колоната от коли и успокояваше всички усмихвайки се все едно всичко е чудно и красиво в този драматичен ден.

Реших да изляза, въпреки пороя и дъжда, та да стигна до реката от дъждовна вода, защото трябваше с очите си да преценя, защо не пускат часове колоната коли попаднала в тази водна тапа, толкова ли е апокалиптично.

 

Все пак коя жена може да изтърпи кротко
толкова часове без да окаже контрол на ситуацията?!

Та ПОЛИЦАЯТ ме помоли да е до мен и да ме държи, разказа ми, че е много опасно и ми сподели как сутринта едвам извадил човек от колата, която я взели с пътна помощ защото я смлял пороя.

И точно в такива моменти,
знаеш, че доброто е точно там където трябва.

 

Не знам името на Човека с главно Ч, работещ днес полицай по пътя преди Царево, но искам да ви споделя и снимката с дъгата в морето, която се усмихна там където нямаше път, но имаше надежда и един усмихнат и добър полицай прекарал 10 часа под дъжда спасявайки и усмихвайки се.
Беше вълнуващо!
Беше ми някак много, много светло!

 

Светът се крепи на раменете на незнайните хора, които имат силата за да изгрее дъгата, въпреки потопа..
Вярвам ????, дори когато е тъмно,
много тъмно светлината побеждава и Бог се проявява чрез добрите
хора с големи и смели сърца!
P.S.

Света e малък:-)!
И 4 часа след публикацията се разбира, че на героят ни името е
Румен Колев!
Бъди здрав и благословен полицай Колев !
/И прощавайте за грешките по горе, но условията тук са не много светли, а и ми липсват очилата:-)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскоп от Павел Глоба за 6 септември 2023 г.-Лъв Дойде време, когато мечтите се сбъдват
Next: Абсурд на Арапя! Купонджии отказаха евакуация, искали да си допият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.