Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Владо, който намери 140 бона и ги върна-Ето какво точно е направил дядото и снимка на несесера с парите
  • Новини

Историята на Владо, който намери 140 бона и ги върна-Ето какво точно е направил дядото и снимка на несесера с парите

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
vladoadapriaria.jpg

37-годишен мъж от София откри и върна 140 000 лева на собствениците им. Крупната сума е принадлежала на възрастно семейство, което цял живот е спестявало, за да може да купи жилище на внуците си.

Историята разказва БНТ!

В един съботен дъждовен ден, подобен на днешния, Владимир Симеонов спира на паркинг пред строителен обект в квартал Бояна.

На земята намира несесер, който първоначално помислил, че е на някой от работниците.

Не можех да повярвам какво има вътре. Виждам парите. Не знам колко са. Първата ми мисъл беше, че те ще стигнат до собственика. Независимо къде са те в момента и колко много се притесняват, казва Владимир.

Несесерът се оказва пълен с евро – общо 70 хиляди. Владимир разказва, че веднага се прибрал вкъщи, но не казал дори на семейството си. Мъжът бил твърдо решен, че ще издири собствениците. Пуснал и статус във Фейсбук групата на квартала.

БНТ: Не се ли подадохте на изкушението да запазите парите? Това са доста пари.

Владимир Симеонов: Не, казвам го с чисто сърце. Дори не ми мина през ума това нещо. Тези пари пристигат при мен не защото съм ги изработил, не защото съм направил нещо за тях. Това не са пари, които трябва да задържа.
Малко след като прибрал парите на сигурно място, Владимир все пак решил да се върне на паркинга. Там забелязал възрастно семейство. На въпроса какво правят тук – жената отговорила, че са загубили целия си живот. Изгубените 70 000 евро се оказали всичките спестявания събирани с години за апартамент на внуците.

Нито за миг Владимир не се усъмнил, че това са хората, които издирва.

Бяха гравирани четири имена. Издълбани в самия несесер. Това бяха четирите имена на техните внуци. Той ми ги цитира без дори да съм му казвал да опише обекта. Жестът, който направи човек в момента, в който му предадох несесера беше следният.

Бръкна, извади една от пачките без да поглежда каква е. Сгъна я й я издърпа. Толкова банкноти колкото издърпа ми ги даде.
Владимир не приел парите. С примера си младият мъж желае да покаже на 7-годишната си дъщеря, че моралът и доброто сърце са по-ценни от парите.

В момента, в който споделих какво съм направил първите думи на дъщеря ми бяха – тате ти си направил добро без аз да участвам в него. Парите не са всичко. Това искам да разберат хората. В днешно време обществото е станало силно обвързано само с парите. Пари, пари, пари … но не всичко е пари обаче.

Аз имам едно обяснение защо се случи това нещо. Защото те са били добри през живота си. Те са правили добро и това нещо им се връща в такъв труден момент. Това е посланието, което искам да кажа на хората. Правете добро без да очаквате нещо. Това ще ви се върне в труден момент, казва Владимир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишна спаси момиче от непознат на улицата. Представил се за приятел на баща ѝ
Next: Цял живот със съпруга ми се блъскахме, за да си купим наш дом, но ето че ни предстои да прекараме старините си в старчески дом

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.