Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка
  • Новини

Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
gdhmsdmsdkusdouisd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От раждането си тя не знае какво е болка. Ето защо Габи Джинграс ходи през цялото си детство с каска и остава без зъби. Ето как момичето живее и изглежда днес.

Рядкото заболяване

Габи била нормално дете, докато не й поникнали зъби. Момичето започнало да гризе всичко: от книги с твърди корици до собствените си пръсти и език. Родителите не разбирали какво не е наред с нея, тя сякаш не забелязвала, че се наранява.

Лекарите вдигали рамене и не могли да намерят причините за такова отклонение. Триш, майката на Габи, започнала да търси онлайн информация и видяла снимки, показващи същите рани, които дъщеря им си е нанесла. Това било първият път, когато семейството чуло за наследствена моторно-сензорна невропатия.

Това е генетично заболяване, което притъпява чувствителността на нервите. Затова Габи не усеща болка и температура.

Лекарите посъветвали родителите да извадят всички млечни зъби на дъщеря си, за да спре тя да се самонаранява. Заради това кътниците на момичето избили рано и тя ги махнала всички до един.

На училище с шлем

Родителите използвали различни средства, за да защитят здравето на дъщеря си. В училище момичето било придружено от помощник-директора, който следял действията й. Габи също била оборудвана с каска и очила за плуване. Тя трябвало внимателно да следи очите си, тъй като вече била получила сериозна травма, поради която загубила лявото си око.

„Тя се събуди от дрямката си и аз си казах: „О, тя има малко мъх или пух в окото си“, казва майката Триш, „Не беше мъх, имаше истинска следа на роговицата й.“ Така че бързо се обадих на местния лекар и той каза: „Ако на вас ви се случи това, щяхте да изпитвате такава мъчителна болка, че да не можете да отворите очите си.“

Опит за възстановяване

Когато Габи пораснала, родителите й започнало да събират пари за възстановяване на зъбите.

Сега това е основната мечта за момичето, защото от детството си чувала подигравките на съучениците си. Габи вече е завършила гимназия и е записана в колеж. Родителите й организирали фонд за подпомагане на хора със същото заболяване. По света откриха 39 души, които не изпитват болка.

Животът на Габи е много непредвидим. Невъзможно е дори да се предположи колко дълго ще живее, защото всичко зависи от начина й на живот, колко често ще ходи на лекар и дали ще може да забележи, ако нещо се обърка със здравето й. Но момичето не се оттегля в себе си, а се опитва да живее като обикновен човек. Може би това е тайната на щастието.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка показа кашкавал и предупреди: Не е добра идея човек да пазарува набързо и без да гледа
Next: Билети за концерта на Лепа Брена и Драгана Миркович се равняват на няколко минимални заплати

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.