Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара
  • Новини

Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
satsasdqwras.png

“На фона на агресията, пияните шофьори и макетните ножчета, аз ви предлагам отново да протегнем ръка на Непознат, който има нужда от всички нас. Отново ще ви поговоря за Солидарността. За това най-велико човешко чувство след Любовта.

Да си солидарен, да помогнеш, без да търсиш облаги, да протегнеш една, че и две ръце – това мисля е нещо истинско и вдъхновяващо. Затова няма да спра да ви търся за помощ”, това написа телевизионният водещ Ники Кънчев в профила си във Facebook. И отправи апел – да помогнем на Христо от Калофер, който е в състояние на будна кома вследствие на тежка черепно-мозъчна травма

Преди една година Христо претърпява катастрофа. Следва медикаментозна кома, дълбока кома, будна кома. Христо е с отстранен половин череп, заради мозъчен оток – така лекарите спасяват живота му. Развива тежка хидроцефалия, главата му става двойна.

“След четири месеца престой в болница Христо беше отпратен вкъщи с думите на доктор: “Ами, той много изкара!”. Представете си как се понася от едно майчино сърце подобна присъда!”, пише сестрата на Христо на страницата му в популярна платформа за набиране на средства.

Една година борба за живота му водят възрастните му родители – Недка и Вълю. Хранят го със сонда на стомаха, аспирират секрети от тръба в гърлото. Христо укрепва физически и му е поставена клапа заради хидроцефалията. Отокът спада рязко и Христо отново се влошава, това възпрепятства затварянето на черепа. След два месеца Христо се посъвзема, но е развил остеопороза и са установени фрактури, рамената са измъкнати.

Телевизионният водещ пише в публикацията си още, че семейството на Христо търси спасение, а лекарите от болница “Баруни” в Истанбул дават надежда – предлагат да бъдат направени изследвания на стойност 32 000 лева. След това се очаква сумата да набъбне доста, тъй като Христо се нуждае от реконструкция на черепа.

Сестра му Мария, която е обикновена българска учителка, е поела борбата за живота на братчето си и семейството са събрали около половината сума за изследвания, а турските лекари предлагат час по-скоро Христо да бъде откаран в Турция.

“Снимката на Христо е достатъчно красноречива, че половината му глава я няма! Но е Жив! Затова да го подкрепим! Моля, помогнете с 10, 20,50, 100 лева или кой с колкото реши! Да покажем, че сме Българи и че сме тук от 2000 години! Не е нужно да давате хиляди, а да сме хиляди!”, написа Ники Кънчев.

Начините да бъде помогнато на Христо са чрез:

Дарителската сметка на Христо:
Уникредит Булбанк АД
IBAN: BG33UNCR70001525383743
BIC: UNCRBGSF
Получател: Христо Вълев Чушков
Основание: Дарение

paypal.me/MariaChushkova
revolut.me/mariave53

Дарителски смс с текст DMS HRISTO на номер 17 777

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София
Next: Изненада! Известен българин издал на Лондон тримата нашенци, арестувани за шпионаж

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.