Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ИТН опукаха яко Кирил Петков и Асен Василев
  • Новини

ИТН опукаха яко Кирил Петков и Асен Василев

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
kiroaoroararaa.jpg

Искаме в парламента и Комисията по бюджет и финанси да се представи Националния план за приемане на еврото. Това заяви представителят на ИТН Любомир Каримански по време на брифинг.

По-рано в декларация от трибуната на Народното събрание „Има такъв народ“ изрази остро недоволство, че правителството днес обсъжда Национален план за въвеждане на еврото, без да уведоми коалиционните партньори в парламента.

В същото време в коалиционното споразумение е записано, че за въвеждането на еврото у нас управляващите ще проведат „мащабна разяснителна кампания“, напомни от името на парламентарната група Любомир Каримански. Копирано от standartnews.com

„Ние трябва да сме сигурни, че курса 1.9553 ще бъде заложен в него. Трябва да знаем, че ползите са повече от разходите, които може да направи държавата. Процесът по изтегляне на националната валута е изключително сложен. Искаме да знаем как ще е включен в националния план, кои органи са ангажирани. Каква е ролята на МВР.

Както и още няколко неща които са важни. Особено гаранциите, че приемането на еврото ще увеличи стопанската дейност на страната в случай на сериозни икономически сътресения. От изключително значение е как ще устоим на шока от инфлацията, защото тя е определяща за изпълнение на критериите за влизане в еврозоната“, каза още Каримански.

Този план не би трябвало да бъде приет на бързо и на тъмно, а би трябвало да бъде представен на народното събрание, почерта той.

„Не знам дали си давате сметка какво иска да направи финансовия министър. Това засяга джоба на всеки един гражданин. Той се опитва да го решава еднолично без да го представя на парламента. Ние сме парламентарна република и МС е изпълнителна власт и изпълнява решенията на парламента. Все едно, че финансовия министър сам да си разпише бюджета и сам да си го харчи“, каза на свой ред Тошко Йорданов.

„В случая с приемането на еврото, се опитва да направи същото. Не е нужно да сме финансисти или банкери, за да имаме информация. Ако утре приемем курс на еврото 1,5 всички ще изгубим пари. Ако процесът бъде форсиран, всички ще изгубим като държава“, каза още той.

Финансовият министър Асен Василев се опита да действа като самодържец във финансовата сфера. Самият подход, че някои е над НС, това е много близко до диктатура.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ад на пътя: Челно меле с автобус до АМ Тракия, возилото е размазано до неузнаваемост
Next: Младоженец заяви на булката, че обича друга. Когато я посочи, всички започнаха да плачат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.