Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казаха й, че дъщеря й е починала по време на раждането: След 69 години двете се срещнаха за първи път
  • Новини

Казаха й, че дъщеря й е починала по време на раждането: След 69 години двете се срещнаха за първи път

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
sdgfgdfgergerrwer.png

Раждането на дете е може би едно от най-радостните неща, които човек може да преживее. Създаването на живот, неговото развитие и растеж носят безкрайна радост. Въпреки това, понякога жените трябва да се сблъскат с много болезнено преживяване, за което американката Женевиев Пуринтън със сигурност може да разкаже.

Женевиев е само на 18 години, когато ражда красиво момиченце през 1949 г. Докато се кани да държи новороденото си в ръцете си, Женевиев чува сърцераздирателните думи: „За съжаление, дъщеря ви почина …“

Това е много болезнена новина за младата жена. Тя с нетърпение очаква да стане майка. Когато най-накрая това става факт, тя разбира, че дъщеря й е мъртва.

„Когато казах, че искам да видя детето си, те ми казаха, че е мъртво“, казва Женевиев в интервю за Fox News.

Тя не успява да види мъртвата си дъщеря, но й казват, че всичко е уредено. Може да се върне вкъщи.

Мъката била толкова голяма, че Женевиев нямала повече деца. Един ден обаче се случва нещо неочаквано.

На 88 години тя седи сама в старчески дом в Тампа, Флорида. Жената смята, че вече няма близки до себе си, но тогава получава стряскаща новина.

На около 240 мили от дома една жена седи и се чуди кои са нейните биологични родители. Жената се казва Кони и знае само, че е осиновена малко след раждането.

За щастие Кони получава ДНК комплект за Коледа, който й помага да открие произхода си. Тя прави тест и разбира коя е биологичната й майка .

Кони научава къде се намира тя и веднага се свързва с нея. Не след дълго съдбовната среща е уредена.

 

Жените са много щастливи от възможността да се срещнат. Кони най-накрая успява да види майка си, а Женевиев най-накрая успява да види дъщеря си, по която тъгува от години. Какъв подарък от съдбата!

„Не си мъртва“, казва Женевиев на дъщеря си, която най-накрая може да прегърне след толкова години.

„Не, не съм мъртва“, отговаря Кони, която също е много развълнувана от срещата с майка си.

Невероятно красива история! Представете си, че сте живели толкова години, вярвайки, че дъщеря ви вече не е между живите, но един ден получавате шокиращата новина. Женевиев мислеше, че вече няма роднини, но се оказа, че дъщеря й е жива. Не само това, тя има внуци и правнуци!

Можете да видите моментите от вълнуващата среща в това видео:

 

Continue Reading

Previous: Безпрецедентен предизборен скандал в ефира на БНТ
Next: Връщане на младостта-Сега съм на 50 години, а изглеждам като на 35 когато бях-Проста рецепта

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.