Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае
  • Новини

Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
burgass.png

От ОДМВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за загиналата при челната катастрофа Яница, чийто съпруг е полицай. 33-годишната Янита Пепелянкова от Бургас, която загина при челната катастрофа на разклона за с. Черни връх, оставя две деца сирачета и съпруг полицай вдовец.

Бруталният сблъсък е причинен от 59-годишен шофьор на БМВ, който е без никакви наранявания. В колата, шофирана от майката на Янита, се движели и двете й невръстни деца – момиченца на 5 и 8 години. По-малката е със счупен череп, лекарите се борят за живота й.

От Областната дирекция на МВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за Янита, която е била очарователен човек – с огромно сърце и душа:

Казват, че мъжете не плачат.. Лъжа е.. От очите може и да не капят сълзи, но сърцето и душата ридаят, наранени от ужасяващата истина – едно прекрасно и винаги усмихнато момиче ще остане на 33, две невръстни сестрички загубиха за миг майка си, а един български полицай ще събере живота си в шепа спомени, опитвайки се да продължи напред сам и неутешим в името на децата и съпругата си – Янита Пепелянкова!!

Светът му е сринат за секунди, а жестоката катастрофа, прекъснала семейното му щастие, още утре ще бъде статистика!

Но Янита Пепелянкова е повече от цифра в статистическите данни – тя беше разкошен и усмихнат човек, с огромно сърце и слънчева душа. Педагог, отдал професионализма си в полза на най-крехките и нуждаещите си – учениците, майка, обичаща и възпитаваща двете си момиченца в доброта и човечност, съпруга, чиито мечти за семеен уют и щастие безвъзвратно бяха прекъснати..

Янита бе закрилница, търпеливо изслушваща проблемите на околните, едно сърце, раздаващо добрина и подкрепа на нуждаещите, прекрасен човек, който ще се помни завинаги с вдъхновението, енергията и мъдростта си.. Тя беше пълноценния живот – озаряваше всекиго с усмивката и топлотата си, подкрепяща, спокойна и уверена в бъдещето..

Ето защо Янита няма да остане просто спомен – ще е пример за подражание и уважение – за семейството, приятелите и учениците й!! Скърбим заедно с тях и споделяме болката на съпруга й – полицай в Областна Дирекция МВР-Бургас!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я усмихната Галена Великова от Денсинг с двете и красиви дъщерички от милионера грък
Next: Строги мерки: Даваме една торба пари, ако говорим по телефона зад волана, ето къде

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.