Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае
  • Новини

Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
burgass.png

От ОДМВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за загиналата при челната катастрофа Яница, чийто съпруг е полицай. 33-годишната Янита Пепелянкова от Бургас, която загина при челната катастрофа на разклона за с. Черни връх, оставя две деца сирачета и съпруг полицай вдовец.

Бруталният сблъсък е причинен от 59-годишен шофьор на БМВ, който е без никакви наранявания. В колата, шофирана от майката на Янита, се движели и двете й невръстни деца – момиченца на 5 и 8 години. По-малката е със счупен череп, лекарите се борят за живота й.

От Областната дирекция на МВР-Бургас написаха сърцераздирателен пост за Янита, която е била очарователен човек – с огромно сърце и душа:

Казват, че мъжете не плачат.. Лъжа е.. От очите може и да не капят сълзи, но сърцето и душата ридаят, наранени от ужасяващата истина – едно прекрасно и винаги усмихнато момиче ще остане на 33, две невръстни сестрички загубиха за миг майка си, а един български полицай ще събере живота си в шепа спомени, опитвайки се да продължи напред сам и неутешим в името на децата и съпругата си – Янита Пепелянкова!!

Светът му е сринат за секунди, а жестоката катастрофа, прекъснала семейното му щастие, още утре ще бъде статистика!

Но Янита Пепелянкова е повече от цифра в статистическите данни – тя беше разкошен и усмихнат човек, с огромно сърце и слънчева душа. Педагог, отдал професионализма си в полза на най-крехките и нуждаещите си – учениците, майка, обичаща и възпитаваща двете си момиченца в доброта и човечност, съпруга, чиито мечти за семеен уют и щастие безвъзвратно бяха прекъснати..

Янита бе закрилница, търпеливо изслушваща проблемите на околните, едно сърце, раздаващо добрина и подкрепа на нуждаещите, прекрасен човек, който ще се помни завинаги с вдъхновението, енергията и мъдростта си.. Тя беше пълноценния живот – озаряваше всекиго с усмивката и топлотата си, подкрепяща, спокойна и уверена в бъдещето..

Ето защо Янита няма да остане просто спомен – ще е пример за подражание и уважение – за семейството, приятелите и учениците й!! Скърбим заедно с тях и споделяме болката на съпруга й – полицай в Областна Дирекция МВР-Бургас!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я усмихната Галена Великова от Денсинг с двете и красиви дъщерички от милионера грък
Next: Строги мерки: Даваме една торба пари, ако говорим по телефона зад волана, ето къде

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.